Греъм Браун - Черен дъжд

При неговия „статут“, помисли си Даниел.

— Под „положение“ имаш предвид факта, че те издирват.

Това явно го обиди.

— Не ме „издирват“, да не съм някакъв обикновен престъпник.

— Нима? Държавният департамент е издал заповед за задържането ти. Както и Интерпол. Националната служба за сигурност, ЦРУ, ФБР — всички те биха искали да разменят няколко думи с теб, за предпочитане в заключена стая. Възможно ли е да издирват човек повече от това?

— Да бе! И къде са, по дяволите? Не смяташ ли, че ако се бяха опитали, щяха да ме намерят? Ти успя. — Хоукър поклати глава. — Те не искат да ме открият. Искат само да са сигурни, че няма да ми изгубят следите.

Този факт й беше известен, макар да не разбираше причината.

— Пък и това само доказва правотата ми — добави пилотът. — Казваш, че ме издирват, но все пак ме нае. Би четири часа път, за да го направиш, след като само с едно телефонно обаждане можеше да повикаш някой от вашите. Това може да означава само едно: тази операция е повече от секретна — тя трябва да бъде невидима даже за собствените ви хора. И за да се погрижиш за това, ти наемаш човек, който не може да говори с никого, човек, когото никой няма да изслуша.

— Ясно — отвърна Даниел. — Очевидно сме по-умни, отколкото си мислех.

— Надявам се ти да си, защото са те оставили на лошо място. Пратили са те да водиш война без боеприпаси и са ти казали, че нямаш право на провал. — Той се отпусна назад. — И тъкмо това е уловката, нали? Ти нямаш нищо против задачата, само искаш нужното снаряжение, за да я изпълниш. Обаче сигурността изисква да го направиш сама.

Хоукър посмекчи тона си.

— Добре де, тази вечер те свариха неподготвена. Или може би си го очаквала още от пристигането си тук. Тъй или иначе вече знаеш със сигурност: разчуло се е и каквото и да търсиш, някой друг също го иска. Достатъчно силно, за да те убие.

Този факт не й беше убягнал. В началото на операцията бяха убедени, че са сами, но по някое време, въпреки изключителното значение, което отдаваха на сигурността, информацията беше изтекла.

— Аз не съм твой враг — каза той. — Знам в какво положение си. Даже много добре го знам. И не те притискам. Предлагам да ти помогна. Да се договорим да поема още някои дейности.

Дали заради новия му тон или защото съзнаваше, че вече няма смисъл да отрича, настроението на Даниел се поразведри.

— Какви дейности?

— Мога да разговарям с хора, които иначе биха избягали и от сянката ти. Мога да върша неща, които са невъзможни за теб в официалното ти качество. И най-важното, мога да ти осигурявам прикритие от посока, която никой няма да очаква, защото в очите на другите аз съм само онзи, който пилотира самолета.

Даниел внимателно обмисли думите му. Той имаше право, естествено — задълбочаващата се параноя на Гибс го беше накарала да отзове Арнолд Мор във Вашингтон. И защо? Това само влоши положението. В отсъствието на бившия й партньор тя беше уязвима — захвърлена на остров, точно както го описваше Хоукър. Той навярно имаше право, навярно можеше да й е от полза.

— Значи си готов да ми помогнеш, така ли?

Пилотът кимна и се наведе напред на стола си, като че ли се покланяше.

— Предлагам ти услугите си. Колкото и скромни да са те.

Устните й леко се присвиха.

— Услугите си — повтори тя заинтригувана. После също се наведе напред и разбърка водата със сламка. — И в замяна на услугите си искаш… какво?

— Билет за вкъщи.

— Амнистия — предположи Даниел.

— Амнистията изисква конкретни обвинения, всъщност присъда. В моя случай няма нищо такова.

— Тогава какво?

— Просто яснота. — Той я посочи. — Вие имате приятели на високи постове. В Държавния департамент, НСС и независимо дали го признавате, навсякъде в Управлението. Те са единствените, които могат да ми го осигурят. Казват се нужните думи, дават се конкретни уверения и проблемите изчезват. Тогава ще мога да се прибера у дома. Да започна нормален живот.

Той не приличаше на човек, който е способен да води нормален живот. Не му подхождаше, дори изглеждаше невъзможно да има роднини, семейство и приятели. Досието му беше засекретено, отчасти за да бъдат защитени невинните, разбира се, но това оставяше впечатление за личност без минало, сякаш се бе появил от небитието.

— Значи ти ще ми помогнеш да изпълня тази задача, а аз ще ги накарам да забравят миналото ти — каза Даниел. — За да можеш да се прибереш в Канзас при Тото, Дороти и леля Ем, така ли? Правилно ли съм те разбрала?