Греъм Браун - Черен дъжд

— Предупреждение, скрито пред очите на всички — отбеляза Даниел, като се взираше в носещата се край тях вода. — Като плаващия труп.

Макартър кимна. Предполагаше, че индианците холокуа са го хвърлили в реката като предупреждение за племето нури, а и защото са знаели последиците от водата за сипакните — че растящата в него ларва не може да оцелее.

— Според мен това място е положило началото на много маянски легенди — рече професорът. — Например за злите същества от подземния свят: обитателите на Шибалба, дървените кукли, Уукуб-Какиш и Сипакна. Ние от западната цивилизация обикновено мислим линейно — един въпрос, един отговор. Но в множество по-древни култури нещата не са черно-бели. Устните предания водят до постоянно доразвиване на историята. Различни общности са се смесвали, заимствали са едни от други и са повтаряли безброй варианти на един и същи мит. Различни версии на истината.

Даниел го погледна и каза:

— Това ми е ясно. Когато пристигнах тук, за да търся източника на онези кристали, си мислех, че те са част от някаква машина, дело на по-развита цивилизация. За нас това наистина бяха части, като автомобилни свещи или горивни инжектори, и искахме да намерим цялата система. Но за племето холокуа те са свещени предмети, които носят дъжд. Реликви от истинския Черен дъжд. И кой може да твърди, че не са прави? Ние ги върнахме на племето и дъждът дойде. Две версии на истината, и двете верни в очите на техните автори.

Макартър слушаше и кимаше. Погледна Хоукър, който, общо взето, мълчеше, откакто бяха напуснали поляната. Професорът нямаше представа за какво мисли пилотът.

— Някакви идеи? — попита той.

Хоукър се усмихна, сякаш го бяха хванали в неловка ситуация.

— Просто се чудя. Пътувал съм много. Седем дни с камион през пустинята, два месеца на кораб, който постоянно попадаше от една буря на друга. Изобщо не бих тръгнал, ако в крайната точка не ме очакваше някаква важна работа. Обаче тук става дума за пътешествие във времето. Трябва да е било ужасно. Защо изобщо са се опитали? И защо са се върнали в толкова първобитна епоха? Явно не е завършило много добре за тях.

Отговори му Сюзан:

— Може би процесът не е бил усъвършенстван. Може да не са искали да се връщат толкова назад.

— Някакъв експеримент — добави Даниел. — Като опита на Колумб да открие нов път до Индия. Понякога се изгубваш и се натъкваш на неща или места, където изобщо не си искал да ходиш.

— Възможно е, но по-скоро ми се струва, че там има още нещо — отвърна Хоукър, загледан в далечината.

Макартър беше съгласен с него, макар да нямаше представа какво би могло да е това нещо. В известен смисъл му стигаше и онова, което бяха открили. Изглежда бяха намерили един от източниците на вярванията, които по-късно щяха да се превърнат в религията на маите. Религия, пуснала корени на друг континент и развила се в най-голямата цивилизация на доиндустриална Америка, процъфтявайки в продължение на хиляда години, преди да се разпадне на не толкова показни, но по-лични системи от вярвания.

Бавно напредваха по течението, плавайки по тъмните води на Рио Негро към Манауш. Колкото повече се приближаваха, толкова повече се разширяваше реката и започнаха да забелязват стълбове дим в различни точки на хоризонта.

Димът идваше от плантациите по двата бряга. Дъждовният сезон най-после беше настъпил и плантаторите горяха стърнищата, за да подготвят земята за следващата сеитба. Това наведе Макартър на нова мисъл.

— Ние очаквахме дъждовете да убият сипакните, както водата от манерката уби ларвата. Но днес във въздуха има какви ли не замърсявания, включително сяра от въглищата и други източници. Може да не е като киселина, способна да смъкне боята от всяка повърхност, но е много по-киселинен от дъжда преди три хиляди години.

— Значи според теб затова сипакните не умряха толкова бързо от него, така ли? — попита Хоукър.

Археологът кимна и отново се вгледа в дима.

— Онези огньове не причиняват голямо замърсяване. Но из цяла Америка, Европа и Азия има електростанции на въглища, които изхвърлят милиарди тонове сяра във въздуха. Да не споменавам въглерода и другите отрови. — Погледна Даниел. В известен смисъл сега разбираше целите й. — Явно създаваме свят, който е много по-подходящ за други форми на живот, отколкото за собствения ни вид.

След няколко часа стигнаха в покрайнините на Манауш, гледка, която повечето от тях не бяха смятали, че ще видят отново.