Греъм Браун - Черен дъжд

След секунди индианците изскочиха с крясъци от дърветата. Заизсипваха се от всички посоки и нападнаха с копия и високо вдигнати каменни брадви.

Връхлетяха останалите на поляната сипакни и ги покриха като мравки.

Двете същества на стълбището се обърнаха и продължиха атаката си. Едното беше ранено и не можеше да се изкачва бързо и индианците го настигнаха по средата. Но другото се втурна напред, към безопасността, която пещерата под пирамидата щеше да му осигури.

Когато звярът стигна горе, Хоукър се прицели в главата му и изстреля последните патрони от пистолета си. Сипакната отскочи наляво и металният кол рикошира от гърба й. Тя рязко залюля глава като бик, запрати пилота към стълбището и той се затъркаля надолу по стъпалата.

Другите оцелели от експедицията бяха хванати в капан пред зейналия вход на храма. Даниел удари чудовището по главата с автомата си, но оръжието отскочи от костената повърхност. Все пак отвлече вниманието му достатъчно, за да може един от индианските воини да се метне на гърба му, размахвайки каменната си брадва.

Сипакната отхвърли мъжа назад и го нападна, захапа го в челюстите си и започна да мята глава насам-натам, но другите индианци безстрашно я атакуваха. Един от тях се опита да я удари по краката с брадва и беше смачкан под кървавата лапа. Друг замахна към, очите на създанието, но то завъртя глава, опашката му описа светкавична дъга и го обезглави. Трети заби със страшна сила брадвата си в бронята на чудовището и каменното оръжие се напука.

Сипакната се наклони, завъртя се, захапа воина за шията и го метна през ръба на покрива. Остана свободна за миг, но после я заля нова вълна индиански воини. Един от тях заби копието си в туловището й, улучвайки цепнатината между раменната и гръдната плоча.

Болката хвърли сипакната в дива ярост, която сякаш възвърна отнетите й от дъжда сила и бързина. Тя нанесе на нападателя си смъртоносен удар в гърлото, захапа в челюстите си втори индианец и заби нокти в ребрата на трети. Опашката й се завъртя като летяща сабя и улучи друг воин, който политна назад, притиснал с ръце корема си в отчаян опит да не позволи на червата си да се изсипят навън.

Побеснялото чудовище размахваше лапи и виеше страховито, но индианците продължаваха атаката.

Сред тях беше Путок, воинът, с когото бяха влезли в селото на племето холокуа. Покрит с кръв от глава до пети, той някак успя да оцелее във вихрушката от зъби и нокти и се хвърли напред в момента, в който звярът се обърна и за секунда оголи цепнатината между шията и тялото си. Путок заби копието си в нея с цялата си сила и тежест и от раната изригна гейзер черна кръв. Сипакната се изправи на задните си крака, отметна глава назад и нададе ужасяващ крясък, който отекна над джунглата.

После отново застана на четири крака и замахна към воина, който отхвърча назад разпорен от рамото до кръста. Но докато падаше и кръвта му изтичаше върху камъка, Путок видя какво е успял да постигне.

Съществото отчаяно посегна към забитото в туловището му копие и разцепи дръжката на трески в опит да го изтръгне. После, осъзнало, че не може да се справи с вълната от нападатели, се обърна към тъмния вход на храма. Насочи се натам, изгубила интерес към битката. Ала индианските воини я повалиха с мощни удари и тежестта на собствените си тела.

Тя се опита да ги отхвърли от себе си, отново се изправи на задни крака и нададе оглушителен рев, сякаш титаничният екот на собствения й глас можеше да я спаси. Но когато и последното копие потъна в тялото й, краката й се подкосиха и тя се свлече на покрива, а главата й с трясък се стовари върху камъка .

Индианците продължиха да я обсипват с удари още една-две минути, докато яростта им постепенно се уталожи. Отдръпнаха се от ужасяващото създание и се заеха да помагат на ранените и да се мият под плющящия дъжд.

Никой от експедицията на НИИ не реагира веднага. Всички гледаха смаяни, не знаеха какво да правят. Даниел се вторачи в мрака на бурята, но не забеляза нито един жив звяр. Сега из поляната се движеха само индиански воини, шибани от вятъра и талазите вода. Не можеше да повярва, но безумието беше свършило.

Когато дойде на себе си, тя помоли Макартър и Девърс да й помогнат да поговори с индианците и се заозърта за Хоукър. Щом стигна до стълбището, той се появи отдолу и се качи на покрива. Огледа кланицата, после насочи вниманието си към групата. Увери се, че всички са добре, и се отпусна на най-горното стъпало, вперил очи в подгизналата от дъжда поляна.