Греъм Браун - Черен дъжд

Сепнати от неочакваната атака, някои сипакни отстъпиха, но други нападнаха. Хоукър свали връхлитащите създания едно след друго, прицелвайки се с механично хладнокръвие и точност.

Когато и последният нападащ звяр падна мъртъв, той зареди нов пълнител в автомата, превключи на автоматична стрелба и откри огън по периферията на поляната. Куршумите се врязаха в джунглата като нож, покосявайки криещите се там сипакни. В този миг първата гръмотевица отекна в далечината като грамадни търкалящи се камъни.

Светкавица разцепи оловното небе. Хоукър продължи да стреля, презареждаше и пак стреляше. Изхвърлените гилзи хвърчаха наоколо, а оръжието пушеше с нажежена цев. И тогава по поляната се посипаха първите капки дъжд.

Усети го по раменете и тила си, отначало само няколко капки, тежки и студени, последвани от влудяваща пауза.

След това пороят най-после се изсипа.

Светкавицата проблесна в небето, гръм отново разтърси земята и дъждът рукна. След секунди бурята заехтя по-силно от автоматичния огън — истински потоп, шибащ поляната и джунглата с грохота на връхлитащ влак. Съществата се скриха сред дърветата, отстъпвайки под напора на куршумите, вятъра и дъжда.

Хоукър тръгна напред. Зареждаше, стреляше и отново зареждаше, безпощаден и забравил за всичко друго, докато затворът на автомата блокира. Беше изгорял след изстрелването на четиринайсет пълнителя — над четиристотин патрона. Ала вече нямаше значение. Дъждът се лееше от небето, наводняваше земята и заливаше с яростни пориви поляната.

Докато Хоукър се взираше в мрака, във въздуха отекна нова гръмотевица. Всичко наоколо се движеше, вятърът бясно люлееше клоните на дърветата и храстите, листата се откъсваха и пръскаха като конфети. Развихряше се истински ураган и пилотът с усилие пазеше равновесие, примижал от вятъра и брулещия го дъжд. Едва виждаше зверовете в гората. Земята беше осеяна с телата им.

Едно от чудовищата изпълзя от джунглата. Беше ранено и провлачваше единия си крак. Строполи се на земята и изпадна в ритмични гърчове. Втори звяр се свлече зад него, ъгловатата му глава бе изгубила формата си.

Хоукър наблюдаваше картината на опустошението и гърдите му бързо се надигаха от прииждащия адреналин. Несъзнателно отпусна оръжието. Чуваше пронизителните крясъци на сипакните, издигащи се над воя на вятъра и плисъка на пороя. Чудовищата страдаха от дъжда и куршумите, умираха в бурята.

И все пак, въпреки дъжда, друго чудовище подаде глава от гората и впери очи в Хоукър. Озъби се, погледна нагоре и се скри под относителния заслон на дърветата.

След секунди се появи друго. Понечи да се дръпне назад като първото, но спря, мятайки глава като кон, пропъждащ досадни мухи. Проливният дъжд го шибаше от всички посоки, но вместо да отстъпи, звярът тръгна напред и напълно излезе от джунглата. Вирна триъгълната си глава към небето и нададе предизвикателен вой.

До него пристъпи втори, като ръмжеше и ровеше земята. След миг към тях се присъедини трети.

Хоукър ги зяпна смаяно. Сега бяха изцяло под дъжда. Под дъжда! Въпреки че се сипеше на талази над поляната, макар че ги смущаваше, пареше и изгаряше, дъждът не ги убиваше.

Когато напълно осъзна този ужасяващ факт, Хоукър изруга свирепо, предпазливо отстъпи назад, обърна и се затича.

Сипакните нападаха.

Хоукър тичаше към храма, захвърлил автомата си. Да не го забавя. Две от чудовищата го преследваха. Първото бързо го настигна и му се нахвърли, но се строполи на земята с откъснат десен крак. Беше улучено от монтирания на покрива на храма автомат „Барет“. Второто същество прескочи поваления си другар и продължи преследването.

Хоукър изобщо не се озърна назад. Стигна до ръба на траншеята и скочи в мига, в който някой натисна детонатора. Експлозивите избухнаха и траншеята запламтя. Взривът отклони траекторията му във въздуха и той полетя към редицата заострени шипове. В последния момент успя да се извърти, за да не се набучи на тях, но единият разкъса ризата му и го одра.

Хоукър увисна на шипа като насекомо, нанизано на карфица. Докато се опитваше да се освободи, чу кънтящия вой на звяра. Обърна се към огнената стена и видя, че чудовището я прескача, насочвайки се право към него.

Хоукър се притисна към земята и звярът се наниза на съседните шипове. Повърна, изтръгна шиповете от пръстта и с олюляване отстъпи назад, надавайки оглушителен рев.

Хоукър незабавно осъзна, че още е в опасност. Тук не можеха да го прикриват с автоматичен огън. Намираше се прекалено близо до стръмната стена на храма. Нямаше как да наклонят толкова монтирания на триногата автомат.