Алън Брадли - Номерът с въжето

— Боже — каза той сухо. — Кой ти го каза?

— Госпожа Робъртс и госпожица Роупър — отвърнах аз. — Те бяха в кухнята на викария след службата вчера. Предположих, че сте ги разпитали.

— Мисля, че ги разпитахме — каза инспекторът и повдигна вежда към сержант Грейвс, който прелисти няколко страници назад в бележника си.

— Да, сър — докладва сержант Грейвс. — И двете са дали показания, но не са споменали нищо за продавачката на яйца.

— Продавачката на яйца, естествено, е била Грейс Ингълби — казах услужливо аз. — Дошла е от Кълвърхаус в късния следобед в събота, за да донесе яйца в дома на викария. Наоколо не е имало друг човек. По някаква причина е влязла в кабинета му. Може да е чула как Мег хърка, не знам. Но е намерила велосипедната щипка на пода, взела я е и я пъхнала в джоба си.

— Откъде си толкова сигурна? — попита инспектор Хюит.

— Не съм сигурна за това. Но знам със сигурност, тъй като той ми го каза — викарият е изгубил щипката си миналия четвъртък…

Викарият се съгласи с кимване.

— … на пътя на Гибът Хил… а ние с вас, инспекторе я намерихме в неделя сутринта, закачена на парапета на куклената сцена. Останалото са само догадки.

Инспекторът се почеса по носа, записа си още нещо и ме изгледа така, сякаш се почувства измамен.

— Което ни връща пак на Рупърт Порсън — каза той.

— Да, което ни връща пак на Рупърт Порсън — повторих аз.

— А по този въпрос несъмнено ще ни осветлиш сега.

Пренебрегнах укорителния му тон и продължих:

— Грейс е познавала Рупърт от години. Може би още отпреди да срещне Гордън. Възможно е дори някога да е пътувала с него като негова асистентка.

По внезапно предпазливото изражение на лицето на инспектор Хюит разбрах, че съм уцелила в десетката. „Браво, Флавия, целият клас ти диша праха!“

Понякога изненадвах дори себе си.

— А дори да не е пътувала с него — добавих, — със сигурност е посещавала някои от представленията му из страната. Особено внимание е обръщала на електрическата инсталация. Тъй като Рупърт изработвал сам цялото си осветително оборудване, ми е трудно да повярвам, че е пропуснал възможността да се похвали подробно пред друг електротехник. Той е бил много суетен относно уменията си. Предполагам, че Грейс е взела ключовете от кабинета на викария и е прекосила църковния двор до залата. По това време следобедното представление вече беше приключило; публиката се бе разотишла, както и Рупърт. Дори някой да я е забелязал, нямаше да й обърне ни най-малко внимание, нали? В се пак тя е просто продавачката на яйца. Освен това двамата със съпруга й са от енорията на „Свети Танкред“ и никой нямаше да се усъмни в нищо.

Влязла е в залата по левия коридор, заключила е вратата след себе си и е изкачила малкото стълбище до сцената. Качила се е на моста на куклената сцена и е изрязала изолацията на кабела с щипката. След това е закачила щипката на дървената рамка на сцената върху оголената жица от едната страна и върху металния лост, с който се задвижва Галигант, от другата. Проста работа! Ако сте разгледали добре щипката, вероятно вече сте открили малко остъргано място в центъра от вътрешната й страна, както и може би следи от мед.

— Вярно е! — изпусна се сержант Улмър и инспекторът го стрелна с поглед.

— За разлика от повечето от останалите заподозрени — освен Дитер, разбира се, който като малък е конструирал радиоприемници в Германия — Грейс Ингълби е имала необходимата подготовка по електротехника. Преди войната, преди да се омъжи за Гордън, тя е работила във фабрика, в която поставяли радиоприемници в самолети „Спитфайър“. Казаха ми, че коефициентът й на интелигентност бил почти колкото броя на псалмите.

— По дяволите! — извика инспектор Хюит и скочи.

— Извинете, отче. Защо не знаем тези неща, сержант?

Той изгледа свирепо първо единия, после другия сержант, но гневният му изблик бе насочен и към двамата.

— При цялото ми уважение, сър — осмели се да проговори сержант Улмър, — възможно е да е станало така защото не сме госпожица Де Лус.

Смело изказване, и отгоре на всичкото прибързано. Ако онова, което съм гледала по филмите, беше вярно, то подобна забележка можеше да превърне сержанта в пътен работник още преди залез.

След напрегната тишина инспекторът каза:

— Прав си, разбира се, сержант. Ние нямаме същия достъп до домовете и огнищата в Бишъпс Лейси, нали? Ето в това отношение можем да се постараем повече. Запишете си.

Нищо чудно, че подчинените му го обожаваха!