Алън Брадли - Номерът с въжето

И тъй като е толкова дребничка, Грейс нахлузва гумените ботуши на Робин и отнесла тялото му в Гибът Уд. Забележително силна е за размерите си. Установих го, когато ме издърпа в нишата в гълъбарника след като провесила тялото на Робин на дървото, обула ботушите на краката му и се прибрала у дома по заобиколния път, боса.

Инспектор Хюит кимна и си записа нещо с микроскопичния си почерк.

— Лудата Мег намерила увисналото тяло и си помислила, че това е работа на Дявола. Вече ви дадох страницата от тетрадката си и сте видели рисунката й. Доста я бива, не сте ли съгласен?

— Хм — промърмори инспекторът. Започваше да придобива този лош навик от твърде честите си контакти с доктор Дарби.

— Затова се уплашила да го докосне и дори да каже на някого. Тялото на Робин висяло в гората, докато Дитер не го открил. Миналата събота, когато Мег видя куклата Джак с лицето на Робин, си помислила, че Дяволът е съживил мъртвото момче, смалил го е и го е изкарал на сцената, завързан за конци. Мег обаче има съвсем изкривена представа за времето. Личи си от рисунката й: обесеният на дървото Робин е онова, което е видяла преди пет години. А викарият, който сваля дрехите си в гората, е нещо, на което е станала свидетел миналия четвъртък.

Викарият почервеня като домат и прокара пръст по вътрешната страна на яката си.

— Ами да… разбирате ли…

— Знаех, че сте паднали, отче — прекъснах го аз. — Разбрах в мига, в който ви видях на гробището, деня, в който се запознахте с Ния и Рупърт, помните ли? Крачолът ви беше скъсан и целият бяхте с бели петна от варовития прах по пътя към Кълвърхаус. И бяхте изгубили велосипедната си щипка.

— Така е — потвърди викарият. — Крачолът ми се закачи на проклетата верига и се строполих в канавката.

— Което обяснява защо сте се скрили зад дърветата в Гибът Уд — за да си свалите дрехите — и да се опитате да ги почистите. Страхували сте се какво ще каже Синтия… извинете, госпожа Ричардсън. Сам го казахте в двора на църквата. Нещо, че Синтия ще ви изхвърли да спите на пода.

Викарият си замълча и ми се струва, че никога не му се бях възхищавала така, както в този момент.

— Защото сте ходили в Кълвърхаус поне веднъж седмично, откакто Робин умрял преди пет години, а Синтия — искам да кажа, госпожа Ричардсън — си е въобразила, че срещите ви с Грейс Ингълби не са точно такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Затова в последно време сте пазели в тайна кога отивате при нея.

— Нямам право да обсъждам този въпрос — каза викарият. — Свещеническата якичка слага край на всяка склонност към дърдорене. Но в нейна защита трябва да кажа, че Синтия е много лоялна. Животът й невинаги елек.

— Нито пък животът на Грейс Ингълби.

— Права си.

— Във всеки случай — продължих аз, — Мег живее в стара колиба някъде в дебрите на Гибът Уд. Не й убягва почти нищо, което се случва в гората.

„Или пък където и да било другаде“, искаше ми се да добавя. Току-що ми хрумна, че почти със сигурност тя е била човекът, когото Рупърт и Ния са чули да обикаля около палатката им в църковния двор.

— Видяла ви е как си сваляте панталоните до старата бесилка на същото място, на което е намерила обесения Робин. Затова нарисува и вас.

— Разбирам — каза викарият. — Или поне си мисля, че разбирам.

— Мег е намерила велосипедната ви щипка на пътя и я е взела, за да я използва за някоя от висящите си скулптури, но е видяла, че е ваша и…

— Да, Синтия издълба инициалите ми върху нея.

— Мег не може да чете, но е много наблюдателна. Вижте само рисунката й. Не е забравила дори малката значка на англиканската църква на ревера ви.

— О, небеса! — възкликна викарият и дойде да надзърне над рамото на инспектор Хюит. — Наистина я е нарисувала.

— Мег е дошла тук в събота следобед, за да ви върне щипката, и докато ви е търсила, случайно влязла в залата по време на представлението на Рупърт. Когато видя умаления Робин на сцената, тя се разкрещя. Двамата с Ния я заведохте да полегне в кабинета ви. Именно тогава щипката — и компактната пудра на Ния — са изпаднали от джоба й. Намерих пудрата на пода зад дивана на следващия ден. Но не открих щипката, защото Грейс Ингълби вече я е била взела предишния ден.

— Я чакай малко — прекъсна ме инспекторът. — Никой не каза да е виждал госпожа Ингълби около къщата на викария, нито пък в енорийската зала в събота следобед.

— Не са я видели — казах аз. — Заявиха, че е минала продавачката на яйца.

Ако инспектор Хюит беше от онези хора, които зяпват с уста, когато са удивени, щеше да се облещи като средновековен водоливник.