Алън Брадли - Номерът с въжето

„Дяволът го взе!“ Почти същите думи използва и Лудата Мег в Гибът Уд.

— Кой е Дяволът, госпожо Ингълби? Известно време си мислех, че е Рупърт, но не е бил той. Била сте вие нали?

— Рупърт е мъртъв — каза тя и докосна слепоочията си, сякаш беше замаяна.

— Да. Рупърт е мъртъв. Той е кукловодът, който е изнасял представлението с Пънч и Джуди на морето нали? Разбрали сте се да се срещнете там и Робин ви е видял. Уплашили сте се, че ще каже на Гордън.

Тя ми се усмихна почти лукаво.

— На морето ли? — изкиска се, а после се разкашля. — Не… не беше на морето. Тук… в гълъбарника.

От известно време подозирах, че единият чифт стъпки — онези, които намериха преди пет години да отиват през Джубили Фийлд към Гибът Уд — са били на Грейс Ингълби, която е носила мъртвия Робин на ръце. За да останат само неговите следи, тя е обула гумените ботуши на детето, които бяха нейният номер. Сякаш за да го докаже, сега тя пак ги бе обула.

Пет години след смъртта му Грейс още обличаше дрехите на Робин и отчаяно се опитваше да призове сина си обратно от света на мъртвите. Или от разкаяние за стореното.

— Занесли сте го в гората и сте го окачили на дървото. Но Робин е умрял тук, нали? Затова сте му направили олтар тук, а не в стаята му.

Колко делово звучеше този кошмарен разговор с умопобъркана жена! Знаех, че ако някога успея да се прибера невредима в Бъкшоу, ще трябва да си взема дълга, гореща вана.

— Казах му да не се качва — рече тя подразнено. — Казах му да се връща в къщата, да не се качва тук. Но той не ме послуша. Малките момченца понякога са такива… Непослушни.

Грейс отново се изкашля и поклати мрачно глава.

— „Знам един номер с въже!“ извика той в отговор. Цял ден си беше играл на каубои с едно въже, което беше намерил в бараката.

Точно както каза и Сали. Грейс явно говореше истината.

— Качи се тук, преди да успея да го спра. Рупърт побесня. Сграбчи Робин, за да го разтърси, но желязната му шина се подхлъзна по тухлите. Робин…

По лицето й потекоха сълзи.

— Е паднал — довърших аз. Нямаше нужда да задълбавам в подробности.

— Падна — повтори Грейс и заради начина, по който провлече думата, тя отекна от тухлите и обиколи зловещо вътрешността на нишата: звук, който никога няма да забравя.

Това ме наведе на една мисъл.

— Рупърт ли се сети за историята на Пънч и Джуди? Той ли измисли, че Робин е разигравал сцената с Пънч и обесения?

— Откъде разбра това? — попита Грейс настойчиво и изведнъж ми се стори напълно разумна и нащрек. Спомних си усмивката на Лудата Мег в гората; тези две жени имаха доста общо помежду си.

— От показанията ви в съда — отвърнах аз. — Те са обществено достояние.

Реших, че не е нужно да добавям, че съм ги чула от Сали.

— Той ме накара — избърса очи с ръкава на моряшкото костюмче Грейс и за пръв път осъзнах колко много прилича на Робин. Щом веднъж я забележиш, приликата изглеждаше зловеща.

— Рупърт рече, че никой няма да разбере. Робин си беше счупил врата при падането и ако ние… ако аз… — Тялото й потрепери силно. — Рече, че ако не направя каквото ми каже, ще съобщи на Гордън за връзката ни. Аз щях да го отнеса. Гордън удря доста здраво.

Както и Рупърт. Видях синините по ръката на Ния. Двама избухливи мъже. И вместо да решат спора с бой помежду си, те бяха превърнали в боксови круши жените си.

— Нямаше ли с кого да поговорите? Викарият например?

Това изглежда я отприщи и я раздра силен пристъп на кашлица. Изчаках да се успокои.

— Викарият — каза Грейс, докато се опитваше да си поеме въздух — е единственият човек, който ми помогна да преживея последните пет години.

— Той е знаел за Робин? — Не можех да повярвам!

— Свещениците не могат да издадат нищичко. Той не каза и думичка. Опитваше се да идва във фермата поне веднъж седмично, за да си поговорим. Този човек е светец. Жена му си мислеше, че…

— Е влюбен във вас.

Госпожа Ингълби кимна и стисна очи, сякаш изпитваше непоносима болка.

— Добре ли сте?

— След няколко минутки ще ми мине.

Тя изгуби равновесие пред очите ми и се наклони към отвора.

Сграбчих я за ръка и в същия миг стъкленото шишенце, което стискаше в юмрук, падна на тухления под, отскочи и издрънча в ъгъла, където подплаши един гълъб, а той излетя към отвора в покрива. Завлякох Грейс в средата на нишата и хукнах след шишенцето, което се бе спряло в купчина стари курешки.

На етикета пишеше всичко, което ми трябваше да знам: „Калциев цианид, отровно“.