Алън Брадли - Номерът с въжето

Гледах традиционното представление на Пънч и Джуди почти всяка година на празника на църквата и бях наясно със сюжета.

— „Не знам как да се обеся — цитирах прочутата реплика на Пънч. — Ще трябва да ми покажеш, а после и аз ще го направя.“

— „Не знам как да се обеся — повтори като ехо Сали. — Ще трябва да ми покажеш.“ Това каза по-късно Грейс в съда, когато започна разследването на смъртта на Робин, и май това бяха последните й думи на нормален човек. Още по-страшно беше, че при разпита тя ги изрече с онзи ужасен, задавен, квакащ глас, с който кукловодът озвучаваше Пънч: „Не знам как да се обеся. Ще трябва да ми покажеш.“ Беше отвратително. Следователят поиска да донесат чаша вода, а няколко от съдебните заседатели не се сдържаха и се изсмяха. Грейс се пречупи напълно. Лекарят настоя да не я разпитват повече. Какво още се е случило през онзи ден на плажа и По-късно във фермата, беше събрано парченце по парченце — всеки от нас знаеше по нещичко. Аз бях видяла Робин да разнася наоколо едно въже, което намерил работилницата. По-късно Гордън го беше забелязал да си играе на каубой в края на Джубили Фийлд. Дитер го намери обесен в Гибът Уд.

— Дитер ли? Мислех си, че го е открила Лудата Мег. — Думите се изплъзнаха от устата ми, преди да се усетя.

Сали веднага извърна очи и осъзнах, че това е един от онези моменти, в които трябваше да си държа езика зад зъбите и да изчакам.

Изведнъж тя като че ли взе решение:

— Не забравяй, че войната току-що беше приключила. Ако в Бишъпс Лейси се разбереше, че тялото на обесения Робин е намерено в гората от германски военнопленник… е, помисли си какво би станало.

— Сигурно щеше да е като сцена от „Франкенщайн“: разгневени селяни с факли и така нататък.

— Именно. Освен това според полицията Мег наистина е била на мястото преди Дитер, но не казала на никого.

— Откъде знаеш какво са мислили полицаите?

Без да съзнава какво прави, Сали внезапно пооправи косата си.

— Имаше един млад полицай, чието име не мога да разкрия, който ме водеше вечер да гледаме как луната изгрява над хълма Гудгър.

— Разбирам — отвърнах аз и наистина я разбирах. — Не са искали Мег да бъде повикана на разпитите.

— Интересно как законът може да има такова слабо място, нали? Не, някой я бе видял в селото по времето, когато Робин изчезна, затова тя не беше заподозряна. Решиха, че заради… тъй като тя… ами честно казано, решиха, че е най-добре изобщо да не я замесват, и така и направиха.

— Значи все пак Дитер е намерил тялото.

— Да. Каза ми още същата вечер. Не беше излязъл от шока… говореше почти несвързано: как тичал по целия път от Гибът Уд, крещял толкова силно, че прегракнал… прескачал огради, подхлъзнал се в калта… влетял в двора и вдигнал глава към празните прозорци. Повтаряше, че те били като мъртви очи, като прозорците на дома на сестрите Бронте. Но, както вече казах, бедният Дитер беше в шок. Не знаеше какво говори.

Стомахът ми се разбунтува, но го отдадох на тортата на госпожа Малит.

— А къде беше Рупърт в онзи момент?

— Странно, че питаш. Като че ли никой не помни. Рупърт идваше и си отиваше, често през нощта. С течение на времето той като че ли се пристрастяваше все повече към онова, с което Гордън го снабдяваше, и започна да идва по-често. Ако не е бил тук, когато Робин умря, то не е бил и далеч.

— Обзалагам се, че полицията е претърсила всичко наоколо.

— Естествено! В началото не знаеха дали Робин е загинал при злополука, или е бил убит.

— Убит ли? — Тази мисъл изобщо не ми бе минавала през ум. — Че кой, за Бога, би убил малко момче?

— И по-рано се е случвало — отвърна тъжно Сали. — Убийствата на деца стават без конкретна причина.

— А Робин?

— Накрая решиха, че няма доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Освен Гордън, Дитер и аз — и Лудата Мег, разбира се, — никой друг не ходеше в Гибът Уд. Следите от стъпките на Робин водеха нагоре през Джубили Фийлд до бесилката и около нея и се виждаше ясно, че е отишъл там сам.

— И е разиграл сцената с обесването от „Пънч и Джуди“ — рекох аз. — Представял си е, че е Пънч… а после, че е обесеният.

— Да. И полицията стигна до това заключение.

— Въпреки това, полицията сигурно не е оставила необърнат камък в гората?

— Само дето не я изкорениха. Разнасяха ролетки, гипсови отливки, правеха снимки, носеха малки торбички с това и онова.

— Не е ли странно, че не са забелязали нивата с канабис? Трудно ми е да повярвам, че инспектор Хюит я е пропуснал.