Алън Брадли - Номерът с въжето

— Не дължа нищо на Тони.

— Тук обаче грешиш, старче. Колко пъти те е измъквал от неприятности?

Рупърт не отвърна нищо, докато Мат започна да отброява случаите, като свиваше пръсти.

— Да видим. Малкият инцидент с Марко. После инцидентът със Сандра Пейсли, грозна работа беше. След това случаят със Спаркман и Блондел, който излезе доста скъпо на Би Би Си, нали? Да не говорим пък за…

— Затваряй си устата, Мат!

Мат продължи да брои:

— Да не говорим за момичето в Бекънъм… как се казваше… Лулу, май? За Бога, казваше се Лулу!

— Млъквай! Млъквай! Млъквай!

Рупърт бе напълно побеснял. Тежко слезе по стълбите със сакатия си крак, чиято шина тракаше страховито. Погледнах към Ния — изведнъж бе пребледняла и застанала неподвижно като нарисувана Мадона. Беше вдигнала ръка пред устата си.

— Качвай се в проклетия си ягуар и върви по дяволите, дребосък! — изръмжа Рупърт. — Остави ме на мира!

Мат явно не се стресна. Макар вече да стояха с почти допрени носове, той не отстъпи назад и със сантиметър. Вместо това почисти въображаема прашинка от ръкава на сакото си и се престори, че я проследява как пада на пода.

— Не дойдох с кола, а с Британските железници. Много добре знаеш, че в Би Би Си намаляват разходите заради Фестивала на Великобритания догодина.

Очите на Рупърт се разшириха, когато забеляза Ния.

— Кой ти каза, че сме тук? — изкрещя той и я посочи с пръст. — Тя ли?

— Чакай малко — повиши тон за пръв път Мат. — Не обвинявай Ния. Всъщност ми каза някаква госпожа от Бишъпс Лейси. Синът й видял караваната до църквата и изприпкал у дома, за да заплаши майка си, че ще спре да диша и ще пукне, ако „Кукленият театър на Порсън“ не дойде на рождения му ден, но докато я завлякъл до тук, вас вече ви нямало. Жената се обадила в Би Би Си и от телефонната централа я свързали със секретарката на Тони. Той ми нареди да дойда и веднага да те върна обратно. И аз пристигнах. Това е всичко. Така че не обвинявай Ния.

— Много сте близки с Ния, а? — каза ядно Рупърт. — Зад гърба ми…

Мат постави длан върху гърдите на Рупърт.

— Така и така зачекнахме тази тема, Рупърт. Само да си посмял отново да я докоснеш и с пръст, ще…

Рупърт отблъсна грубо ръката на Мат.

— Не ме заплашвай, червей такъв. Не и ако ти е мил животът!

— Господа! Господа! Каква е тази врява? Веднага престанете!

Беше викарият. Той стоеше на прага на отворената врата и тъмният му силует се очертаваше на фона на слънцето отвън.

Ния се шмугна покрай него и избяга. Аз я последвах бързо.

— Скъпа госпожо — рече викарият, протегнал богато украсен месингов поднос, — вземете си сандвич с краставица и маруля. Казват, че действат невероятно успокояващо. Лично ги направих.

Направил ги е лично ли? Нима в дома му бе обявена война?

Отново стояхме навън в двора съвсем близо до мястото, където за пръв път видях Ния, просната разплакана по очи на надгробната плоча. Нима бяха изминали само два дни оттогава? Струваше ми се, че е минала цяла вечност.

— Не, благодаря, отче — отвърна Ния. — Вече съм на себе си, а и имам работа.

Обедът беше истинско изпитание. Тъй като прозорците на залата бяха закрити до половина с тежки завеси, спиращи светлината заради представлението, ние седяхме в почти пълен мрак, докато викарият се суетеше със сандвичи и кана лимонада, която сякаш бе сътворил с вълшебна пръчица. Ния седеше в единия край на редица от столове, а Мат — в другия. Рупърт бе изчезнал зад кулисите преди известно време.

— След малко ще трябва да отворим вратите — надникна викарият иззад завесата. — Зрителите вече започнаха да се редят на опашка с пълни джобове с монети.

Той погледна часовника си.

— Деветдесет минути до вдигането на завесата — провикна се с длани, събрани като фуния пред устата.

— Деветдесет минути.

— Флавия — обърна се Ния към мен, — моля те, изтичай зад кулисите и кажи на Рупърт да намали музиката, когато започна да говоря. Във Фрингфорд я беше надул до край, не искам това да се повтаря.

Погледнах я въпросително.

— Моля те, направи ми тази услуга. Трябва да си облека костюма, а точно сега не искам да го виждам.

Всъщност и аз не горях от желание да виждам Рупърт. Докато изкачвах стъпалата към сцената, се сетих за Сидни Карсън 11 11 Герой на Чарлс Дикенс от „Приказка за два града“. — Бел.прев. , който се качва на ешафода, за да се изправи на гилотината.

Намерих пролуката в черните странични завеси, висящи от двете страни на куклената сцена, и пристъпих в съвсем различен свят.