Алън Брадли - Номерът с въжето

— Те са фермери — отвърнах аз.

— Аха! — рече Рупърт, сякаш бях разказала цялата история на фамилия Ингълби от времето на Уилям Завоевателя до наши дни.

Караваната се давеше и подскачаше, докато се изкачвахме още по-нагоре, а двете с Ния трябваше да подпрем длани на таблото, за да не се удрят главите ни една в друга.

— Какво мрачно място — каза тя и кимна към гъстата гора отляво. Дори снопчетата слънчева светлина, които успяваха да проникнат през гъстата растителност, се губеха в сумрака сред стволовете.

— Тази гора се казва Гибът Уд — отвърнах аз. — Наблизо имало село на име Уапс Хил някъде до осемнайсети век, но от него не е останало нищо. Само бесилката на стария кръстопът в центъра на гората. Ако се качите на онази пътека, ще видите, че коловете й още стоят. Но вече са доста изгнили.

— А, не благодаря — рече Ния.

Реших, че засега е най-добре да не й споменавам, задето именно на кръстопътя в Гибът Уд бяха намерили Робин Ингълби обесен.

— Мили Боже! — възкликна Рупърт. — Какво, по дяволите, е това?

Той посочи към нещо, което висеше от клона на дърво и се полюляваше на утринния вятър.

— Лудата Мег е била тук — отвърнах аз. — Тя събира празни консервни кутии и боклуци покрай пътя и после ги нанизва на конци. Обича лъскави предмети. Горе-долу като свраките.

Чиния от пай, ръждясала консервна кутия, сребристо парче от счупен радиатор и огъната супена лъжица се извиваха насам–натам под слънчевите лъчи като някаква гротескна готическа стръв.

Рупърт поклати глава и насочи вниманието си обратно към съединителя и газта. Когато наближихме върха на Гибът Хил, моторът изтрака страховито и замря с боботене. Караваната спря, а Рупърт дръпна ръчната спирачка.

По дълбоките линии на лицето му разбрах, че е почти напълно изтощен. Той удари волана с юмруци.

— Не го казвай, имаме компания — предупреди го Ния.

За миг си помислих, че говори за мен, но пръстът й сочеше през предното стъкло встрани от пътя, където мрачно, мръсно лице надничаше от шубраците.

— Това е Лудата Мег — обясних аз. — Живее някъде в тази гора.

Мег се приближи до караваната и аз усетих как Ния се отдръпва назад уплашено.

— Не се страхувай, безобидна е.

Мег, с дрипави дрехи от черен вълнен плат, приличаше на лешояд, повлечен от торнадо и изхвърлен обратно навън. Червена стъклена череша се поклащаше весело на тел, щръкнала от черната й шапка.

— Аз безобидна — каза Мег небрежно през отворения прозорец. — Бъдете мъдри като змии и кротки като гълъби. Здравей, Флавия.

— Мег, това са приятелите ми Рупърт и Ния.

С оглед на факта, че бяхме наблъскани буза до буза в караваната, реших, че е в реда на нещата да се обръщам към Рупърт на малко име.

Мег се взира известно време в Ния, протегна мръсен пръст и докосна червилото й. Ния се сви леко, но излезе изискано от положението като кихна престорено.

— Марка „Танджи“ е — каза тя ведро. — „Театрално червено“. Сменя си цвета, след като се нанесе. Ето, пробвай го.

Прекрасна актьорска игра. Трябваше да й призная, че отлично прикри страха си с дружелюбно и приветливо държание.

Наложи се малко да се преместя, за да успее тя да извади червилото от джоба си. Щом го подаде, мръсните пръсти на Мег грабнаха златистото флаконче от ръката й. Без да сваля очи от лицето на Ния, Мег намаза обилно напуканите си мръсни устни и ги притисна една в друга сякаш пиеше от сламка.

— Прекрасно! — каза Ния. — Изглеждаш чудесно!

Тя отново бръкна в джоба си и извади емайлирана кутийка с компактна пудра с изящна оранжева украса под формата на пеперуда. Отвори капака, от чиято вътрешна страна имаше огледалце, и след като се огледа за миг, го подаде на Мег.

— Ето, огледай се.

Мег светкавично грабна пудрата и се разгледа внимателно в огледалото, като въртеше оживено глава наляво и надясно. Доволна от видяното, тя ни се усмихна широко и разкри черните дупки от няколко липсващи зъба.

— Чудесно! — промърмори. — Забележително! — и пъхна оранжевата пеперуда в джоба си.

— Върни я! — Рупърт посегна към нея и Мег се дръпна стреснато назад, сякаш чак сега го забеляза. Усмивката й се стопи така внезапно както се бе появила.

— Знам те аз теб — каза тя мрачно с очи, приковани в козята му брадичка. — Ти си Дяволът. Това стана, Дяволът се завърна в Гибът Уд.

И при тези думи Мег отстъпи назад към храстите и изчезна сред тях.

Рупърт слезе тромаво от караваната и затръшна вратата.

— Рупърт… — извика Ния след него.