Бари Айслър: Рейн-Сан: Заложник на съдбата

— Не ни е забелязал — възрази Кричмън. — Седяхме на пейките, той почти не поглеждаше към нас.

Бекли изсумтя в знак на съгласие.

— Виж, ако тоя тип чак толкова се криеше, нямаше всяка вечер да се появява на едно и също място по едно и също време. Не ни е видял.

Ларисън отпи глътка кафе.

— Бива ли го? В джудото, имам предвид.

Кричмън сви рамене.

— Не знам. Като че ли виждаше бая зор с хлапака, с когото тренираше.

Ларисън отново отпи от кафето си и се умълча, сякаш мислеше.

— Знаете ли, сигурно всъщност няма чак толкова голямо значение дали ви е видял. Уверихме се, че е тук, и можем просто да го спрем на излизане.

— Да, може и така — рече Кричмън. Гласът му издаваше, че смята тази идея за безнадеждно неамбициозна. — Обаче какво предимство ще имаме тогава? Открихме го в „Кодокан“. Утре той може просто да иде да тренира някъде другаде. Или да прекрати тренировките и толкова. Трябва да се чувства под напрежение, нали така каза Хорт? Хайде тогава да му покажем, че знаем къде живее. Да го причакаме там, да го накараме да почувства, че знаем всичко за живота му. Ей така караш хората да играят играта — като им я разкажеш .

Тревън не можеше да не се съгласи и се изненадваше, че и Ларисън не вижда нещата в същата светлина. Но Ларисън трябва да беше осъзнал пропуска си, защото отвърна:

— Има логика. Ама я стига, той сигурно ви е видял. Нататък трябва да поемем ние с Тревън.

— Не ни е видял — заяви Бекли с глас, който показваше, че търпението му е на изчерпване. — Ще продължим ние с Кричмън. — Той посочи едно от копчетата на мократа си от пот тъмносиня риза. — Това тук ще ви позволява да виждате всичко. Ако ни забележи, макар да се съмнявам, ще прекратим операцията, както се разбрахме. Нали така?

Копчето всъщност беше обектив на джобна видеокамера с висока резолюция, която предаваше цветна картина денем и усилени с инфрачервена светлина черно-бели кадри нощем. И двамата разполагаха с такива и всяко устройство излъчваше безжичен сигнал до останалите в мрежата. Друг уред, голям горе-долу колкото колода карти за игра, можеше да се държи в длан и да показва картината от видеокамерите. Нищо супермодерно — просто мобилна и малко модифицирана версия на наблюдателната система „Игъл Айс“, която ставаше все по-популярна в различни държавни служби, но даваше възможност на малка група за проследяване да се разгърне на по-голяма площ от традиционната линия на видимост и позволяваше на всеки от групата да следи местонахождението на всички останали, без излишно да се предоверява на мобилни телефони или други средства за словесна комуникация. Ларисън разпери ръце в знак, че се предава.

— Добре. Вие двамата покрийте входа на „Кодокан“. Ние с Тревън ще чакаме тук и ще тръгнем след вас, когато започнете да го следите.

Бекли се усмихна — малко подигравателно, стори му се на Тревън. И наистина, Ларисън, може би в неуспешен опит да спаси достойнството си, се преструваше, че издава заповеди, докато всъщност заповедите бяха издадени от друг.

Бекли и Кричмън излязоха от кафенето. Ларисън се обърна и ги проследи с поглед през витрината.

— Мислиш ли, че той ще си тръгне по същото време? — попита Тревън. — Хорт каза, че много внимавал да не го следят.

Ларисън отпи глътка кафе.

— Според тебе, защо Хорт прати тия нещастници с нас?

Тревън малко се ядоса, че Ларисън не отговори просто на въпроса му. Помълча за кратко, после отвърна:

— Явно ни няма доверие.

— Точно така. Те работят за него, не с нас. Не го забравяй.

Полковник Скот Хортън, по прякор Хорт, беше командир на Тревън в СРП, а някога и на Ларисън, преди последният да предаде службата, да инсценира собствената си смърт и да се опита да изнудва Чичо Сам за нешлифовани диаманти на стойност сто милиона долара в замяна на видеозаписи на американски агенти, изтезаващи пленени мюсюлмани. И за малко да му се размине, обаче Хорт го изигра и запази диамантите за себе си. Тревън не знаеше точно защо. От една страна, патриотизмът и честността на полковника бяха несъмнени. Чернокож, който може би трудно щеше да пробие в други области, но когото бяха издигнали и пред чиито заслуги благоговееха, той обичаше армията и хората, служещи под негово командване. И все пак това изобщо не му попречи да прецака Ларисън, когато се наложи, както веднъж се опита да прецака и Тревън. И му обясни причините: Америка се управлявала от нещо като олигархия, което явно не го смущаваше особено много, само че олигархията станала алчна и некадърна — очевидно смъртни грехове в странната морална вселена на Хорт. Страната имала нужда от по-добра власт, каза му той. Започвал нещо голямо и диамантите били свързани с това. Надявал се Тревън и Ларисън също да участват в неговите планове, както и онзи Рейн, когото ги пращаше да търсят, ако успеел да го убеди.