Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Джейк притисна чело към него, раменете му се затресоха от плач…

— Не…

Марика и Ба’чук се втурнаха да го хванат, докато той се плъзгаше по металната повърхност, разтърсен от сподавени ридания. Задържаха го, а Марика допря лицето си в неговото. Дори уислингът го погали нежно с езичето си по ухото.

— Колко трогателно… — изрече някой зад тях.

Джейк се обърна и скочи на крака.

В залата влезе Кре. На челото му гореше огън. Подире му нахълтаха жреци в черни раса. Едва сега Джейк осъзна, че екотът на битката, която се водеше около пирамидата, е заглъхнал. Сякаш за да потвърди това, птерозавърът на Калверум Рекс нададе последен триумфален рев, за да възвести края на вековната битка.

Джейк и приятелите му бяха изгубени.

Все още разтърсен от срещата с майка си, Джейк пристъпи напред с кипнала от ярост кръв. Измъкна най-близкия кристал — леденосиния сапфир — от бронзовата му поставка, с което предизвика взрив от енергия и ръката му изтръпна, прободена сякаш от хиляди искрици. Уислингът трепна от изненада, разви опашката си от врата с ядно съскане и изчезна във въздуха.

Нямаше право да обвинява крилатата змия. И той би направил същото, ако можеше.

Вместо това Джейк излезе от триъгълника и вдигна заплашително камъка. Голямата кристална сфера над главата му проскърца заплашително.

— Не мърдайте! — извика той.

Жреците на Ка не му обърнаха никакво внимание и продължиха напред с оголени мечове.

— Спрете! — нареди им създанието, обсебило Кре.

Колоната от черни раса спря, сякаш някой бе дръпнал синджира й като на куче. Кре ги разбута и застана отпред.

Джейк махна с ръка към приятелите си.

— Разменете камъните — прошепна им той, здраво стиснал зеления кристал. — Побързайте!

Марика и Ба’чук се втурнаха напред. Всеки грабна по един камък. Когато ги извадиха от местата им, механизмът на голямата кристална сфера спря да се върти и тя помръкна. Това направи сенките в залата още по-мрачни, а черните пламъци на челото на Кре припламнаха по-ярко.

— Каква глупост… — рече Калверум Рекс с гласа на Кре.

Марика и Ба’чук размениха местата си зад гърба на Джейк, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка. Понечиха да сложат кристалите в бронзовите купички, но невидимата сила се възпротиви на опитите им. Марика изохка, едва успяваше да удържи своя камък. Ба’чук пуфтеше от раздразнение.

Кристалното сърце над арката реагира, сякаш някой бе включил дефибрилатор към него. То подскочи и изригна мълнии. Трите му слоя се завъртяха лудешки и започнаха да се трият един в друг. Звукът наподобяваше драскане с нокти по училищна дъска.

Кралят на черепите не обърна никакво внимание на случващото се, разпери широко ръцете на Кре и тръгна към тях. Нито за миг не откъсна погледа си от Джейк.

— Толкова лесно ли се отказваш от тези, които обичаш и ги обричаш на смърт?

Джейк погледна Марика.

— Нямам предвид тези тук… — Ръката на Кре посочи огледалото под свода. — А онези, които си загубил отдавна…

Джейк разбра. Калверум Рекс говореше за родителите му.

Кре протегна ръка към него.

— Дай ми този камък… и аз ще ти дам клетва.

— Каква клетва?

— Джейк, не го слушай — предупреди го Марика с напрегнат глас.

Той вдигна длан, също както майка му бе сторила това преди броени минути, и пристъпи към Калверум Рекс, за да чуе предложението му.

— Овладееш ли алхимията на огледалото, всички пътища на този свят ще бъдат отворени пред теб. Дай ми камъка и аз ще ти позволя да тръгнеш по онзи път, който ще ти позволи да събереш семейството си, да го върнеш у дома… да избягаш завинаги от ужаса на тази земя.

— Ти… ти можеш да направиш това? — попита Джейк и пристъпи още една крачка напред.

— Мога… мога да направя и много повече.

Джейк се поколеба, яростта, която бе събрал, се изпари.

Всичко това може да приключи.

— Ако обаче ми откажеш, ще познаеш такова страдание, каквото никой не е изпитвал… Ще започна с онзи римлянин, когото държа в ладията…

Джейк си представи приятеля си като пленник на Калверум Рекс.

— Пиндор е на борда на твоя кораб?

— И той, и много други.

Опитът за бягство очевидно се бе провалил. Пиндор и останалите отново бяха пленници. Джейк вдигна сапфирения кристал. Ако предадеше камъните на Калверум Рекс, щеше да получи това, което искаше, а приятелите му щяха да живеят. Изборът изглеждаше толкова лесен. Джейк се замисли за майка си, за баща си, за Кейди.