Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Залегнете! — извика той и направи знак на останалите да се хвърлят на пода.

Докато се обръщаше, периферното му зрение долови един образ, застинал върху огледалото. Това бе самият Джейк, но в очите му пламтеше черен огън. След миг образът му изчезна. Погледна към Марика и Ба’чук. Те лежаха на пода и не го бяха видели.

Джейк се просна отчаян и покри главата си с ръце.

Какво означава това? Това в бъдещето ли е? Предупреждение ли е?

Избухна взрив, който помете всички мисли от главата му. Ударната вълна ги блъсна и запрати телата им на няколко метра по пода, след което изчезна и в залата отново прозвуча бебешки плач.

Джейк се надигна. Кристалното сърце се въртеше спокойно и светеше с приглушено сияние. Сводестата ниша се бе напукала, от нея дори бяха паднали няколко камъка и се търкаляха по пода. Камъните на времето продължаваха да греят в бронзовите поставки по върховете на триъгълника, но изглеждаха сякаш се бяха сраснали с пода.

— Не може да бъде! — възкликна Марика, докато се изправяше на крака.

Джейк знаеше какво е предизвикало учудването й. В огледалото се появи позната гледка. Просторен двор, озарен от лунните лъчи. В средата му растеше огромно дърво, а в края му се издигаше каменен замък.

— Това е Калакрис! — каза Марика.

Тримата се втурнаха напред. Какво им показваше огледалото? Бързоногата Марика стигна първа до него. Протегна ръце, тъй като очакваше металната повърхност на огледалото да я спре, но вместо това премина през нея и се озова в двора на замъка Калакрис в Калипсос.

Смаяна от учудване, тя направи още няколко крачки, преди да спре. Завъртя се в кръг и каза, преливаща от радост:

— Аз съм си у дома!

— Но как? — възкликна Джейк, опитвайки се да проумее случилото се. Протегна ръка към сводестата ниша, в която доскоро бе окачено огледалото. Там нямаше нищо.

Ба’чук въздъхна:

— Времето е счупено.

Джейк го изгледа напрегнато. Ба’чук сви рамене, сякаш отговорът би трябвало да е очевиден за всички. Джейк сбърчи чело и се опита да си припомни думите на майка си.

Алхимията тук е много силна, тя засяга времето и пространството. Подобно действие би повредило времевата компонента.

Джейк проумя — или така поне се надяваше — случилото се. Действията им би трябвало да са разтърсили из основи механизма за контрол над времето, създаден в древна Атлантида. Но както майка му бе споменала, устройството контролира и времето, и пространството. Загледа се в портала, който водеше към двора на замъка Калакрис. След като мостът, хвърлен през времето, бе рухнал, цялата енергия на кристалното сърце се бе насочила към прокарването на мост, през пространството.

Мост към Калипсос.

— Но защо точно там? — промълви той.

Ба’чук сви рамене.

Дали защото Марика и Ба’чук бяха оттам? Това оказваше ли влияние върху местата, които мостът свързваше? Или магистър Улоф, който знаеше, че след време тук ще дойдат пришълци от Калипсос, бе настроил камъните така че да отворят портал, който води именно към Калипсос?

Джейк подозираше, че никога няма да научи отговорите на тези въпроси.

Когато пристъпи към прага, забеляза камъните на времето. Така се бяха споили с подложките си, че по всяка вероятност бяха фиксирали портала и той щеше да остане отворен единствено към Калипсос.

Марика се втурна обратно в пирамидата. Очите й танцуваха от щастие.

В този миг прозвучаха бойни рогове. Тримата се обърнаха към изхода на пирамидата. За миг бяха забравили, че навън се води война. Царската ладия се рееше във въздуха и магията на сапфира не би могла да я достигне. Над главите им летеше цял вражески боен кораб.

Ослушаха се и чуха рева на още рогове.

Какво става?

Джейк се обърна към Марика:

— Събуди баща си! Вдигнете тревога!

Представи си армия от египтяни, верни на Кръвта на Ка, да нахлува през портала в сърцето на Калипсос.

— Хайде — подкани той Ба’чук.

Двамата прекосиха тичешком залата, като заобикаляха бебетата, и хукнаха към тунела. Джейк спря на най-горното стъпало. Над площада продължаваше да се рее царската ладия, осветена от факли, но сега тя бе заобиколена от седем по-малки кораба.

Джейк видя как екипажа на ладията хвърля оръжията си зад борда. От небето се изсипаха мечове и издрънчаха по каменните плочи на площада. От по-малките кораби долетяха триумфални викове.

Група войници изкачваше тичешком стъпалата на пирамидата.

Водеше ги позната фигура.