Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Изтри сълзите, които се стичаха по лицето му.

Калверум Рекс пристъпи напред. Застана на няколко крачки от него и протегна ръка.

— Времето за сълзи може да свърши…

Джейк сведе поглед към влажната си длан.

— Понякога сълзите се отразяват добре. Помагат ти да откриеш истинските си чувства. — Сетне погледна третото око, което пламтеше на челото на Кре.

— Освен това са много солени.

Той завъртя кристала в мократа си от сълзи длан, коленичи и удари камъка в пода.

— Не!

Джейк искаше Калверум Рекс да се приближи колкото се може повече. При положение, че Кре бе обладан от толкова мощна алхимия, момчето искаше да порази демона с цялата мощ на камъка.

Солта в сълзите му възпламени кристала, енергията му изригна и се понесе по каменния под. Преминавайки по плочите, тя заличи драскотините и белезите на времето и повърхността им стана блестяща и лъскава. Стрелката до бронзовата купичка на синия сапфир сочеше наляво или назад във времето.

Калверум Рекс се обърна и понечи да побегне, но Кре се оказа лоша марионетка. Магистърът на ордена на Кръвта на Ка изпадна в паника. Волята му се сблъска с волята на Калверум и тялото му се строполи на пода. В този миг го връхлетя вълната.

Тялото на Кре се съпротивляваше, той се извърна към Джейк. Чертите на Кре започнаха да се изглаждат и лицето му ставаше все по-младо. Черното око на челото му обаче продължаваше да грее с омраза, която изгаряше дори от това разстояние.

— Ще те намеря… Ще те накарам да пищиш…

След което третото око изчезна от челото му и кожата му върна вида си отпреди татуирането на символа. Това прекъсна връзката с Калверум Рекс. Кре облещи очи, когато отново възвърна контрола над собственото си тяло. Втренчи в Джейк поглед, изпълнен с учудване и ужас. Изпищя и покри лицето си. Крайниците му сякаш се смалиха, лицето му също. За секунди расото му стана прекалено широко и той потъна в него като удавник.

А може би наистина бе удавник, удавник в реката на времето.

Момчешкият му вик отстъпи място на бебешки плач.

Джейк вдигна камъка си от пода и се изправи.

Скоро прозвуча цял бебешки хор. Подът бе осеян с черни раса, върху които лежаха разплакани бебета.

Джейк се обърна, тъй като се страхуваше за съдбата на приятелите си. Те бяха поставили длани върху своите кристали. Неотдавна изумруденият кристал го бе защитил от магията на рубина, а сега тези два камъка бяха сторили същото за приятелите му.

Голямата кристална сфера над главите им продължаваше да се върти бясно и да хвърля искри. Изглеждаше, че всеки момент трите сфери ще се пръснат и парчетата им ще засипят залата.

Джейк нямаше никакво време.

Хукна към триъгълника, падна на колене и пъхна сапфирения камък на времето в третата купичка. Трябваше да положи огромни усилия. Тримата приятели се бориха заедно. Общата им воля и обединените им сили преодоляха постепенно бариерата, която отблъскваше камъните. Всеки един от кристалите започна да потъва в бронзовата си поставка милиметър по милиметър.

Накрая съпротивата изчезна, като че ли невидимата сила бе решила да отстъпи. Кристалът на Джейк изскочи от дланта му и изтрака при удара си в бронзовата поставка. Звукът отекна два пъти по-силно, колкото тракането, долетяло от другите два върха на триъгълника.

Имаше обаче и четвърти камък.

Разнесе се оглушително бам като удар с чук по кристален гонг. Звукът долетя отгоре и разтърси залата. Косите на Джейк се изправиха, краищата им затанцуваха във въздуха. Същото се случи и с Марика и Ба’чук.

Джейк седна на пода и вдигна поглед. От кристалното сърце се стрелкаха синкави пламъци, които бързо изпълваха пространството под купола.

— Излизайте! — извика им той и запълзя към изхода, без да откъсва поглед от кристалната сфера.

Оказа се прекалено бавен.

Огънят обиколи купола и се върна в кристала, който сякаш го засмука обратно. Сега сферата грееше като слънце, толкова ярко, че Джейк трябваше да заслони очи. Но дори един толкова голям кристал не би могъл да удържи подобно количество енергия. Тя пропълзя по сводестата ниша и превърна металната й повърхност отново в огледало. Проблеснаха образи, сменяха се толкова бързо, че погледът на Джейк не бе в състояние да ги следи. Металът започна да вибрира, тъй като потокът от енергия към него не спираше.

Джейк почувства напрежение в гърдите си, предчувстваше, че натрупалата се енергия ще се отприщи и ще избухне.