Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Но нямах никаква представа, че това ще бъдеш ти.

Тя отново го огледа от главата до петите, сякаш се опитваше да запомни всяка черта, всяка подробност, след което зад гърба й се появи египетски воин. Лицето на войника пребледня при вида на Джейк, но той очевидно нямаше време за губене:

— Магистър Пенелопе, трябва да тръгваме! Веднага!

Майка му вдигна длан към мъжа — жест, толкова познат, че сърцето на Джейк го заболя. Тя се обърна към огледалото и заговори бързо.

— Джейк, според изчисленията на магистър Улоф съществува начин да бъде счупено огледалото на Тот. За да стане това, аз трябва да го изключа в миналото, а вие да направите нещо много опасно в бъдещето.

— Какво?

Погледна зад рамото на Джейк, където стояха Марика и Ба’чук.

— За това ще бъдат необходими усилията и на трима ви. — Тя посочи камъните на времето в краката си. — След като огледалото помръкне тук, вие ще трябва да извадите всички камъни на времето и да ги поставите в грешните ъгли. — За да подчертае думите си, тя завъртя ръце по посока на часовниковата стрелка и погледна Джейк. — Ще бъде трудно.

Джейк си спомни необикновената сила, възпротивила се на подобен опит, но кимна:

— Ще се справим!

На устните на майка му се появи горда усмивка.

— Но какво ще се случи след това?

Усмивката й изчезна.

— Алхимията тук е много силна, тя засяга времето и пространството. Подобно действие би повредило времевата компонента. Но ответната реакция…, ако изчисленията на Улоф по отношение на разширяването на времето и пространствените полета са верни, тогава…

— Магистър Пенелопе! Веднага! — Думите на войника бяха подчертани от поредния рев на птерозавъра, достатъчно дълъг, за да писнат ушите им.

Майката на Джейк не му обърна внимание, а се наведе напред и притисна длани към неговите.

— Обичам те!

Впери очи в неговите, от което краката на момчето омекнаха.

— Мамо…

Сълзи покапаха по лицето му.

Преди да успее да каже още нещо, край ухото му се разнесе познатото жужене и крилатата змия полетя към огледалото. Явно не разбираше, че то не е врата към друга зала. Вместо да се удари в повърхността му обаче, уислингът премина през него и закръжи около главата на майка му.

Тя отстъпи назад — отначало изглеждаше стресната, после объркването й се замени с удивление.

— Уислинг! — отново погледна Джейк. — Къде го намери? Мислех, че последният уислинг е умрял преди векове.

Джейк искаше да зададе много по-важен въпрос и се приведе към огледалото.

— Но как успя да премине!

Майка му протегна ръка към крилатата змия и отвърна:

— Според легендата, тези създания са деца на времето. Улоф ги нарича драконите на Тот. Те могат да пътуват напред и назад във времето със същата лекота, с която рибата плува в реката. Никой не знае повече за тях.

Хрумна й нещо. Вдигна ръце и свали от врата си плетена кожена връвчица. На нея бе окачена миниатюрна флейта, изработена от животинска кост. Внимателно постави връвчицата с флейтата на врата на уислинга.

Зверчето изсъска с оголени зъби.

— Тихо, мъниче — успокои го тя и посочи огледалото. — Време е да си вървиш.

Уислингът й обърна гръб, изплющя сърдито с опашка и полетя към Джейк. Премина през огледалото, сякаш то бе облак дим, и се уви около врата на Джейк. Явно намираше товара си за прекалено тежък.

Джейк взе връвчицата и си я сложи. Огледа за миг флейтата и забеляза, че върху повърхността й са инкрустирани миниатюрни златни букви. Приличаха на скандинавски руни.

— Какво е това? — попита той и я скри.

Преди майка му да му отговори, прозвуча оглушителен рев. Египетският воин се втурна напред. Мрачното изражение на лицето му подсказваше, че е готов да грабне майка му и да я понесе на гръб. Хвана я здраво за ръка.

Тя не се възпротиви и хукна към триъгълника. Коленичи край рубинения кристал и махна с ръка на войника да вземе изумрудения. През цялото това време не откъсваше поглед от Джейк.

— Прибери се у дома. — Тя заговори така, сякаш се опитваше да даде цял куп напътствия с възможно най-малко думи. — Флейтата ще те закриля. Наближава голяма война, която ще се простре във времето. Остани си у дома. Двамата с баща ти ще те намерим.

Двамата с войника се наведоха над своите камъни на времето. По лицето й се стичаха сълзи, но тя се усмихна на Джейк.

— Кажи на сестра си, че я обичам…, че ми липсва.

Думите й потънаха в сподавени ридания.

Джейк се сети, че така и не бе успял да й разкаже за случилото се с Кейди, но как би могъл да го направи, така че да не я ужаси? Дали Кейди още бе статуя? Дали възкресяващата магия бе стигнала чак до Ка-Тор? Докато търсеше думи, с които да обясни случилото се — през цялото това време не откъсваше поглед от майка си — египетският воин извади изумрудения кристал и огледалото помръкна.