Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Тя също го изучаваше напрегнато.

— Колко… колко време мина, откакто ви напуснахме? — попита тя, опитвайки се да запази самообладание, да преодолее шока.

— Три… три години — заекна той.

Тялото й се отпусна… тя сякаш рухна, покосена от тъга, неспособна да повярва, че е изминало толкова много време.

— Колко много… — промълви майка му със затаен дъх. — Какво направихме?

— Не разбирам. Къде е…?

Тръбният рев на птерозавъра заглуши думите му. Звукът обаче не идваше зад гърба на Джейк. Той отекна откъм огледалото с образа на майка му. Тя погледна през рамо към изхода на залата в нейната пирамида. Джейк долови шума на битката и писъците зад гърба й. Войната бе започнала в нейното време и щеше да завърши в неговото.

Когато майка му погледна отново към него, очите й бяха угрижени.

— Още малко и ще преодолее последния бастион. Силите на Корнелий няма да го задържат още дълго. Скоро ще дойде тук.

— Кой? — попита Джейк, макар да знаеше отговора.

— Калверум — отвърна майка му, използвайки името по плашещо фамилиарен начин. — Идва за камъните на времето и огледалото на Тот.

Джейк не отлепваше дланите си от това огледало. Египетският бог Тот бе върховен господар на мъдростта и времето.

— Камъните на времето са изключително мощни оръжия — обясни майка му и отстъпи назад. Заговори по-бързо като непрекъснато поглеждаше към изхода, очевидно за да прецени с колко време разполага, преди силите на Калверум Рекс да нахлуят в пирамидата. — Не мога да им позволя да ги вземат.

Джейк разбра. Той също бе свидетел на мощта, скрита в тези камъни. Извърна поглед към рубинения кристал. Той можеше да спира времето. Сега разбра предназначението на зеления кристал. Стрелката до бронзовата му купичка сочеше надясно или напред. Спомни си разпадналите се на прах тела на засегнатите от магията му. Зеленият кристал бе в състояние да ускорява времето.

— Джейк — повика го майка му, за да привлече вниманието му. — Властта на времето е само малка част от могъществото на тези камъни.

— Какво искаш да кажеш?

Тя потупа огледалото, което ги разделяше.

— Когато камъните бъдат поставени на мястото си, те могат да бъдат използвани, за да контролират огледалото на Тот и да отворят прозорец, с чиято помощ да надзърнеш в бъдещето или в миналото — и във времето, и в пространството. С това познание той може да властва във всички времена. Това не бива да се случи.

Джейк бе напълно съгласен с нея.

— Какво можем да направим?

Ревът на крилатия динозавър отекна за пореден път през огледалото от страната на майка му. Отвърна му звярът, който се намираше от страната на Джейк.

— Трябва да скрия два от камъните на времето, преди да стане прекалено късно — каза тя. — Магистър Улоф промени алхимията на камъка, който ще оставим. Той ще превърне защитната бариера около тази земя във вихрушка на времето.

Джейк разпозна името: Улоф. Беше го чул от бащата на Марика. Това бе лудият автор на ръкописа, посветен на бурята. Нищо чудно, че египтянинът знаеше толкова много по въпроса.

— Улоф ще скрие камъните на времето и вече е настроил часовника на баща ти така, че да открие скривалищата им… в случай, че ни потрябват отново.

Това обясняваше поведението на часовника, но камъните не бяха изгубени. Джейк бе открил изумрудения кристал, а неизвестно как Калверум Рекс бе успял да се сдобие с рубина. Споменаването на джобния часовник повдигна друг въпрос.

— Ами татко? Къде е той?

По лицето на майка му премина сянка.

— Нямам представа. Потегли преди три месеца с часовника. Оттогава не се е обаждал. Но след като приключа тук, ще тръгна по стъпките му. Не се тревожи. Ще го открия.

Джейк искаше да каже на майка си, че е намерил часовника в Калипсос, но тя се обърна към кристалите.

— Ще използвам рубинения кристал на времето, за да спра битката отвън — каза тя — и да ти осигуря времето, от което се нуждаеш.

— Време за какво? — извика той. — Какво трябва да направя?

Тя се обърна, изглеждаше безкрайно тъжна.

— Не мога да повярвам, че си тук. Че това бреме се е стоварило на твоите плещи, Джейк. Магистър Улоф прекара дълги години в изучаване на огледалото на Тот, използваше го много предпазливо, но въпреки това изгуби част от разсъдъка си. Той видя в него война, видя и пристигането в Дешрет на хора от Калипсос. Написах пророчество, за да могат бъдещите поколения да съхранят надеждата.

Джейк кимна. Това бе пророчеството на Лупи Пини.