Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Джер! — извика Джейк.

Целият в кръв и рани, египтянинът вдигна уморено меч, за да го поздрави. Явно въстанието в Ка-Тор бе завършило с успех. И след като бяха завзели столицата, въстаниците са се притекли на помощ на Джейк.

Той се втурна по стъпалата, за да ги посрещне, изгарящ от нетърпение да научи новините, да узнае най-вече съдбата на Кейди. Тревогата за сестра му явно бе изписана на лицето му, защото Джер го прегърна и го погледна в очите:

— Сестра ти е добре. Статуите, които оживяха, промениха хода на битката. Ка-Тор празнува!

Джейк — чийто организъм толкова дълго бе разчитал на прилива на адреналин — се отпусна омаломощен на стъпалото на пирамидата. Искаше да попита, да разкаже, да сподели толкова много неща, но сега се нуждаеше от няколко мига, в които да преживее радостта си.

Не му бе писано.

По стъпалата на пирамидата се изкачиха две фигури, които вървяха плътно една до друга.

— Сторете път! — Този глас несъмнено принадлежеше на принцесата.

Джер отстъпи встрани, за да направи място за Нефертити. А тя съвсем не приличаше на принцеса. Дрехите й бяха разкъсани от нокти. По лицето й кървяха драскотини, едното й око бе подуто. Явно бе слязла от ладията, веднага след като екипажът й се бе предал. Спря на стъпалото под Джейк, сложи ръка на кръста и го погледна.

— Радвам се, че поне един човек тук знае как се изпълняват царски заповеди! — на устните й затанцува усмивка, която смекчи високомерното й излъчване. — В знак на благодарност реших да ти върна твоя приятел. Благодаря ти, че ми го даде назаем.

Тя се извърна, за да направи път на Пиндор. Той куцаше, състоянието му не бе по-добро от нейното, но изглеждаше неимоверно щастлив от обстоятелството, че държи Нефертити за ръка.

Явно Пиндор си бе намерил нов приятел. Всъщност, приятелка.

Пиндор се качи на стъпалото до Нефертити. Направи това с известни усилия, тъй като носеше тежък товар. Под едната си ръка държеше огромно кафяво яйце, покрито с червени петънца.

Забеляза интереса на Джейк и кимна към площада.

— Намерих го там.

Джейк разбра какво държи приятелят му. Осъзна, че магията, върнала времето назад, е засегнала и площада, превръщайки птерозавъра в яйце.

Пиндор едва го мъкнеше.

— Умирам от глад — каза той.

Джейк се усмихна. Някои неща никога не се променят и остават неподвластни на времето и пространството.

— Слънцето ще изгрее скоро — каза Пиндор — мисля да си направя омлет.

Джейк се изправи, изтупа панталоните си и го потупа по рамото.

— Смятам, че идеята е чудесна!

Седмица по-късно започнаха празненства, които обхванаха и двете земи — Калипсос и Дешрет.

Слънцето грееше ярко и Джейк се разхождаше сам в двора на замъка Калакрис сред цялата суета и глъчка, които съпровождаха сближаването на двата свята. Свиреха рогове и биеха барабани, а акомпанимент им правеха лютни и арфи. Стените на замъка бяха покрити с гоблени от Калипсос и Дешрет. Бяха наредени и банкетни маси, отрупани с деликатеси от двете земи, тъй като готвачите и от Калипсос, и от Дешрет искаха да покажат най-доброто от себе си.

Пред стъпалата на замъка Калакрис се издигаше подиум, на който бяха застанали членовете на съвета на старейшините на Калипсос, а мястото си до тях бе заела свитата на фараон Неферхотеп. Състоянието на възрастния фараон се подобряваше бавно след отравянето, но организмът му все още бе доста слаб. Наложи се да го пренесат през портала върху паланкин, отрупан с възглавници. Джейк наблюдаваше бащата на Пиндор, старейшина Марцел Тиберий, свел глава, увлечен в разговор със стария фараон. Тепърва щяха да се водят безброй разговори и преговори, преди двете земи да се опознаят добре, но все пак това бе началото.

На същия подиум бе застанал и Джер, който се смееше в компанията на Астрид Улфсдотир, старейшината от племето на викингите. Той определено изглеждаше заинтригуван от нея. Тя на свой ред не откъсваше поглед от бебето, което Джер дундуркаше на коляното си. Египтянинът бе решил да отгледа братовчед си Кре. С негова помощ и следвайки неговия пример, Кре най-вероятно щеше да израсне като много по-добър човек отпреди. В този момент обаче Джер изглеждаше доста ангажиран с малкия Кре и Джейк знаеше причината.

Горкичкият Кре, толкова го боли! Никнат му зъбки!

Джейк обаче не изпитваше никаква симпатия.

Той отиде в другия край на двора, където се издигаше дъсчен подиум, ограден с въжета. Там се редуваха да свирят музиканти от двете земи. Смехът избухваше най-силно, когато някой се опиташе да повтори стъпките на чуждоземен танц. Точно в този момент звучеше игрива песен — на Джейк му заприлича на шотландска — и танцьорите подскачаха на един крак със своите партньори.