Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Значи искаш да се върнем у дома?

Той кимна бавно.

— Кога?

Отговорът дойде откъм вратата, а гласът прозвуча дрезгав и уморен.

— Трябва да си тръгнете още тази нощ, преди луната да залезе.

Тримата се обърнаха едновременно и видяха старейшината от племето ур, застанал прегърбен на прага, подпрял се на дебела тояга. Гъстите му тежки вежди бяха надвиснали над очите.

До стареца стоеше Ба’чук. Момчето влезе в стаята.

— Магистър Меруук разговаря с прорицателите на нашия народ, онези които сънуват в дългото време.

Старейшината на ур кимна:

— Нещо е размътило великата река. То идва за теб, Джейк Ренсъм. Трябва да си тръгнеш, преди това да се случи. За доброто на всички ни.

Кейди сграбчи ръката му.

Дори Джейк да бе изпитвал някакви съмнения, относно взетото решение, думите на Меруук ги разсеяха. Ур бяха първото племе, дошло на Пангея. Бяха живели в сянката на храма на Кукулкан по-дълго от всички останали. Бяха изключително чувствителни към енергията, излъчвана от технологията, дошла от древна Атлантида, чувствителни към потока на времето.

Щом те казваха, че е дошъл моментът да си тръгне…

Час по-късно лунните лъчи продължаваха да галят каменната змия, кацнала на върха на храма на Кукулкан. Джейк и Кейди стояха на най-високото стъпало на пирамидата, заедно с Меруук.

Ба’чук ги бе придружил по пътя им през Свещените гори и бе застанал на стража в подножието на пирамидата. Джейк вече се бе сбогувал с него, но не бе имал време да стори това с Пиндор или Марика. Луната щеше да залезе скоро. Джейк и Кейди едва имаха време да се облекат.

А и без друго какво щях да им кажа?

Раздялата с Ба’чук бе достатъчно тежка. Джейк го бе прегърнал силно. В очите на приятеля му напираха сълзи. Даде му обещание, което се надяваше да спази.

Ще се видим отново.

— Хванете ме за ръка — нареди Меруук.

Джейк улови дланта му, сетне хвана ръката на Кейди. Нуждаеха се от магистъра, за да прекосят бариерата, която пазеше сърцето на храма. Докато минаваха през прага, Джейк усети познатото гъделичкане.

Когато се озоваха във вътрешността, Меруук остана край входа, подпирайки се на жезъла си.

— Трябва да продължите сами.

Джейк кимна. Знаеше какво трябва да направи. Миналият път всичко стана случайно, но сега щеше да е различно.

— Хайде — подкани той Кейди.

Двамата се спуснаха мълчаливо — всеки бе потънал в собствените си мисли — по тунела, сетне прекосиха залата с кристалното сърце на Кукулкан. Джейк не забави крачка, а само хвърли бегъл поглед към огромната сфера, която се въртеше над главите им, идентична с онази в Анкх Тави. Спуснаха се по друг тунел, който ги отведе до зала, разположена под първата.

На нейния под лежеше механизъм, изработен от чисто злато. Стените около него бяха заети от карти на Пангея. Механизмът приличаше на нещо средно между маянски календар и гигантски часовник. Джейк пристъпи към центъра на двете големи златни колела, разположени едно в друго, свързани с безброй зъбни колела като скоростна кутия на автомобил.

Когато се озова в средата им, той спря и се огледа. Нещо важно го измъчваше, откакто бе видял за първи път птерозавъра на Калверум Рекс пред пирамидата.

Кейди застана до него. Явно бе прочела объркването на лицето му, защото попита:

— Какво има?

Той помълча, опитваше се да подреди пъзела в главата си, да реши загадката, която съперничеше на задаваните от Сфинкса. Подобно на гатанките, описани в древногръцкия мит, тази, която измъчваше Джейк, също се въртеше около времето и в нея също участваше сфинкс.

— Гракилът, който Калверум яздеше — започна Джейк и се обърна към Кейди. — Опитвам се да проумея как това чудовище би могло да застине в далечното минало.

— И приятелят ти да го превърне на омлет преди една седмица — добави Кейди и сбърчи нос при мисълта за това.

— Калверум Рекс яздеше същия птерозавър, когато ни нападна в долината на Калипсос — обясни Джейк.

— За да застине на площада в Анкх Тави, той би трябвало да е пътувал в миналото, след като го спряхме в Калипсос. Претърпял неуспех тук, той е отишъл в Анкх Тави, за да намери ново оръжие. Възможно е да е бил привлечен от нещо, което мама е правела там. Само този ред на събитията има смисъл.

Джейк отново чу думите на майка си:

Наближава голяма война, която ще се простре във времето.

— Но мама успя да го спре там — каза Кейди с преливащ от гордост глас.

Джейк кимна.