Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Тя почука с пръст по една от купчините:

— Мислиш ли, че всичките тези книги ще ни помогнат да намерим мама и татко?

— Трябва да започнем отнякъде. Мама каза да се приберем у дома. — Той махна с ръка около себе си. — Ето, върнахме се тук.

Кейди сбърчи чело.

— Но тя каза да стоим тук, нали?

Джейк вдигна рамене.

— Може да не съм я чул правилно.

Кейди го погледна право в очите, после се усмихна.

— Знаеш ли, понякога ми се струва, че си по-умен, отколкото изглеждаш.

Тя се изправи, разчорли косата му и тръгна към вратата.

— Продължавай да четеш, Айнщайн! Не искам следващия път, когато се озовем в Пангея да се превърна отново в камък.

— Добре, а ти какво ще правиш?

Тя отвори вратата и излезе в коридора.

— Намерих в интернет най-сладкото зимно яке с качулка. Отивам да проверя дали имат моя размер.

Кейди се устреми към целта, която си бе поставила и затръшна вратата зад гърба си.

Джейк понечи да въздъхне дълбоко, но вниманието му бе привлечено от Уотсън. Старият басет, който се излежаваше в кучешкото си легло, го изгледа съжалително. Тъкмо се помръдваше, за да потърси друга удобна позиция, в която да се излегне, когато изведнъж наостри уши. Вирна нос и погледна Джейк, сякаш бе доловил миризмата на заек… на заек, който не му харесваше. Присви муцуна и издаде плътно ръмжене, при което оголи върховете на зъбите си.

Джейк се наведе към него.

— Уотсън, какво…

Тогава нещо изжужа до ухото му. Пред лицето му прелетя зеленикав силует, спря за миг във въздуха и изсъска по адрес на Уотсън.

О, страхотно… просто страхотно…

Явно двамата с Кейди не бяха единствените, пътували във времето. Джейк стоеше между сърдития уислинг и ръмжащото куче. Изправи се рязко. Стигаше му толкова за днес.

— Престанете! И двамата!

Кучето и миниатюрният дракон се обърнаха към него и го погледнаха виновно.

Той седна на леглото си и впери поглед в уислинга.

И как ще обясня присъствието ти?

Сякаш доловил настроението на Джейк, уислингът долетя по-близо до него и наведе ниско глава. Миг по-късно дойде и Уотсън, който постави лапата си на коляното му.

Джейк въздъхна. Не можеше да се ядосва нито на крилатата змия, нито на старото си куче. Погали Уотсън по главата и внимателно вдигна пръст към уислинга. Очакваше да го ухапе, но вместо това миниатюрното езиче облиза върха на пръста му.

Крилатата змия полетя бавно и се уви като шал около врата му. Сви крила и пъхна топлата си глава под брадичката на Джейк. Стаята потъна в тишина, нарушавана единствено от тихото дишане на необикновеното създание, което напомняше мъркането на бебе леопард.

Уотсън се настани в скута му и подуши крилатата змия. Басетът замаха с опашка, което означаваше, че е приел гостенина.

Джейк си спомни какво бе казал на Марика.

Животните ме обичат.

Усмихна се, когато осъзна, че това е самата истина. За добро или за зло, Джейк се чувстваше привързан към уислинга. Когато осъзна това, недоволството му се изпари и той прошепна на новия си приятел:

— Добре дошло у дома, мъниче.

Обърна се бавно, като внимаваше да не обезпокои двамата си приятели, сгушили се в него, и взе една книга от най-близката купчина. Време бе да се залавя за работа.

Надявам се, че това най-ново приключение ви е доставило същото удоволствие, каквото на мен ми достави написването му. Едно от най-хубавите неща в писателския занаят за мен е възможността да се превърна в Джейк Ренсъм, да прекосявам пустинята, да чувствам вятъра по лицето си на борда на „Дъхът на Шу“, да бродя из древни руини…

Написването на тази история ме превърна в изследовател на времето и пространството. Както мнозина от вас знаят, аз съм запален колекционер на всевъзможни древни и необикновени неща. Докато пиша тези редове, хвърлям поглед към поставеното на бюрото ми парче от челюст на тиранозавър (със зъби!). Скоро ще го сложа във витрината редом с останалите редки и странни артефакти, които съм събрал.

Обожавам да вплитам в историята за Джейк Ренсъм нишки от реалността. В тази книга например се появи нов герой — принцеса Нефертити, а тя е вдъхновена от реално съществувала историческа личност, забулена в мистерия. Нефертити е управлявала Египет по време на Осемнайсетата династия. Тя е една от най-прочутите царици в цялата история на човечеството, но изведнъж изчезва безследно. Археолозите и историците се губят в догадки относно съдбата й и предлагат най-различни теории — от изпадане в немилост до убийство. В тази книга начертах съвсем различна съдба за изгубената египетска царица.