Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Имаше и витрина, в която бяха изложени експонати, събирани от майка му и баща му.

Изпепеляващ гняв обзе момчето. То си представи как крадецът разбива на трески точно тази витрина. Страхът, който изпитваше до този момент, се изпари. Запъти се към кухнята. Там, на стената до килера имаше телефон.

Когато стигна до вратата, чу леля Матилда да крещи от предната част:

— Нямаме представа за какво говорите! Оставете Едуард на мира! Моля ви!

От същата посока долетя и звук, който приличаше на плесница, последвана от дълбок стон: мъжествен и тежък, изпълнен с гняв. Чичо Едуард. Някой току-що го бе ударил. Това означаваше, че в помещението има поне още един крадец, който да пази леля му и чичо му.

Босоногият Джейк се промъкна тихомълком в кухнята. Отиде до телефона, вдигна слушалката и набра 911. Постави слушалката до ухото си, но не чу никакъв звук. Нищичко! Сърцето му трепна от ужас. Явно бяха прекъснали телефонната линия.

А сега какво?

Преди да успее да вземе решение, нечия огромна длан покри устата и носа му. Две яки ръце го притиснаха към корави като камък гърди. Джейк се съпротивляваше, но все едно се бореше с оживяла мраморна статуя.

Някой просъска в ухото му:

— Стой мирно, момче!

Шепотът бе съвсем тих, думите бяха произнесени така, че единствено той да ги чуе, но въпреки това Джейк разпозна характерния британски акцент.

Успя да се извърти достатъчно, за да зърне своя похитител. Остри, груби черти, гранитно сиви очи, къса черна коса. Джейк трепна, когато осъзна на кого принадлежи това лице. Явно не се бе припознал в града.

Морган Дръмонд.

— Опитвам се да ти помогна, момче. Успокой се.

По шепота, с който бяха произнесени тези думи, Джейк осъзна, че Дръмонд несъмнено се опитва да запази присъствието си в тайна от крадците. Не му вярваше — не и напълно, — но в този момент нямаше друг избор.

Когато Джейк кимна, Морган го пусна и му нареди:

— Стой тук и гледай да не те видят!

Шефът на сигурността в Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз бе съблякъл сакото на костюма си и бе останал по тясна блуза с дълъг ръкав. Извади черен пистолет от кобура под мишницата си и се втурна към трапезарията, свързана с големия салон.

Когато Морган се скри от погледа му, Джейк реши, че не може да стои на едно място и да чака. Нямаше да се крие, докато леля му и чичо му бяха изложени на опасност. Пристъпи тихичко, отвори същата врата, през която бе влязъл в кухнята, и излезе в коридора. В същия миг гласът на Морган Дръмонд прокънтя като оръдеен изстрел откъм задната част на къщата.

— Пусни оръжието! На земята!

Отвърна му рязка ругатня, последвана от пистолетен изстрел.

Високият слаб крадец се хвърли към страничния коридор. От варовиковите плочи под краката му рикошира куршум. Човекът скелет се опитваше да избяга, без да изпуска бухалката от ръка.

Джейк не успя да се отмести навреме от пътя му. Крадецът връхлетя право върху него. Стоманената бухалка падна на земята.

Джейк се опита да стане, но пръстите на крадеца, които наподобяваха нокти на граблива птица, се вкопчиха в яката на екипа му за тренировки. Преди да успее да се измъкне, една костелива ръка се впи в гърлото му и едва не го остави без дъх.

В коридора отекнаха тежки стъпки. Появи се Дръмонд, който вече държеше два пистолета: единият сочеше към страничния коридор, другият към фоайето.

Крадецът извъртя Джейк и го постави като щит пред себе си.

— Назад! — изписка кльощавият.

Един поглед бе достатъчен на Морган, за да оцени ситуацията и да се подчини. Направи три големи крачки към задната част на къщата. Крадецът се върна в големия салон, като продължаваше да използва момчето като щит.

Когато се озова в салона, Джейк видя във фоайето втория крадец, застанал близо до входната врата. Този пък приличаше на нисък булдог с масивна челюст. Леля Матилда се бе свила край вратата на библиотеката. Готварската й шапка бе килната настрани, а белите й къдрици бяха в безпорядък. Тя гледаше Джейк с неподправен ужас в очите.

— Към колата! — извика Скелета на Булдога. — Щом държа момчето, ще направят всичко, каквото им кажем! Ще платят всяка цена!

Крадецът помъкна момчето със себе си.

Канеха се да го отвлекат!

Джейк срещна погледа на Дръмонд. Англичанинът стоеше в другия край на помещението. И двата му пистолета бяха насочени към Скелета, но очевидно се страхуваше да стреля, тъй като имаше опасност да го засегне.

Когато се озова във фоайето, Джейк направи опит да се освободи, но гърлото му бе здраво притиснато от една твърда като камък ръка.