Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Джейк бе готов да се обзаложи, че това е гарванът, който стои отдясно. Тръпки го побиваха при вида на наклонената му глава и присвитите му очи. Подобно на двама ексцентрични чичовци, гарваните се бяха превърнали в част от фамилната история като равноправни членове на семейството.

Поне тези двамата нямаше да ходят никъде.

Джейк натисна педалите и се понесе сред горичката от захарни кленове и черни дъбове. Накрая дърветата отстъпиха пред обширна градина в английски стил. В средата й се издигаше имението Рейвънсгейт, построено в стил Тюдор, с каменни кули, дървени фронтони и покрити с мъх каменни плочи по покрива. Някога това е било най-обикновена ферма, за да може семейството да прекарва ваканциите си извън града. Впоследствие сградата е била разширена и преустроена, за да достигне сегашния си блясък и размери.

Главният вход не бе претърпял никакви промени. Дори вратата му идваше от някогашната ферма, направена бе от яки дъбови греди, отсечени от околните хълмове, стегнати с медни ленти и гвоздеи с квадратни глави.

Джейк натисна спирачките на велосипеда и намали скоростта, докато се насочваше към предната част на къщата. Пред входа имаше кръгла алея за автомобили. Веднага забеляза колата, паркирана край каменните стъпала, които водеха към предната врата.

Две необичайни неща му направиха впечатление.

Входната врата бе отворена — нещо, което леля Матилда никога не би допуснала. Но повече го разтревожи паркираният автомобил. Беше черен седан, досущ като онзи, който бе влетял в залата за таекуондо. Бе сигурен в това — същата марка, същият модел. Съвпаденията бяха прекалено много, за да не им обърне внимание.

Тревогата опъна нервите му. Кръвта му се смрази. Заряза колелото си и хукна приведен към къщата.

Нещо не беше наред.

От вътрешността на дома долетя силен тропот, придружен от чупене на стъкло. Сетне Джейк чу нещо, което накара сърцето му да спре: вик на болка и страдание.

Леля Матилда!

Джейк бе оставил раницата, дрехите, а също и мобилния си телефон в залата за тренировки. Не можеше да извика помощ, а да отиде до дома на съседите, би отнело прекалено много време. Трябваше да намери телефон вътре в къщата.

Вместо да се втурне тичешком през входната врата, спринтира отстрани на имението и отвори един прозорец. Водеше към оранжерията, в която някога майка му бе отглеждала орхидеи, събирани от цял свят, с които бе печелила награди от различни изложби на цветя. Сега помещението бе празно, орхидеите отдавна ги нямаше. Джейк идваше тук от време на време, за да чете, особено през зимата, когато оранжерията бе най-топлото място в цялата къща. Топлината в студените зимни дни го караше да се чувства като в майчина прегръдка.

Прехвърли крак върху перваза, пропълзя вътре и скочи на каменния под. Лятната горещина бе превърнала помещението в сауна. По челото му мигом се появиха капчици пот. Все така приведен, той се промъкна до двукрилата летяща врата, която отвеждаше от оранжерията към един страничен салон. Кухнята се намираше на две крачки оттук.

Застана до вратите на оранжерията и се ослуша, опита се да долови всеки звук. Цареше пълна тишина, което накара сърцето му да се качи в гърлото и да затупти още по-силно. Колко души бяха нахълтали в къщата? Какво се бе случило с леля Матилда и чичо Едуард?

Джейк отвори лекичко вратата и надзърна. След няколко метра тесният коридор отвеждаше до главния коридор, който разделяше голямото имение на две половини. В далечния край стоеше древногръцка статуя. Над главата й бе окачен портрет на един от предците на Джейк: Бартоломю Джейкъб Ренсъм, прочутият изследовател на Египет, човекът, създал имението Рейвънсгейт. Художникът го бе изобразил, застанал до една камила. По протежение на коридора бяха окачени и други портрети, принадлежащи на членове на фамилията от различни поколения, но всичките по примера на Бартоломю, станали изследователи.

Джейк тъкмо излезе от оранжерията, когато чу стъпки; те отекваха в главния коридор и се насочваха към него. Притисна се към покритата с дъбова ламперия стена. Непозната фигура прекоси коридора и се запъти към задната част на имението.

Беше изключително висок и слаб като скелет мъж. В едната си ръка държеше стоманена бухалка. Джейк вече не го виждаше, но чуваше дрезгавия му, изпълнена със заплаха глас:

— Къде е? Кажи ми къде е или ще пострадаш повече?

Последният въпрос бе придружен от силен трясък на разцепено дърво. По пода, застлан с плочи от варовик, се посипаха парченца стъкло. Изтърколи се камък с формата на яйце. Всъщност не беше камък, а вкаменено яйце на динозавър. В продължение на повече от сто години то бе изложено във витрината с всевъзможни артефакти и чудати предмети, събрани от прапрадядо Огъстъс. Явно човекът скелет я бе разбил с бухалката. Главният коридор бе пълен с подобни витрини, всяка посветена на някой прародител на Джейк.