Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Джейк, ако искаш баща ми може да те откара у дома…

Джейк отстъпи две крачки и поклати глава. Преглътна трудно, за да прочисти гърлото си.

— Аз… аз дойдох с колелото.

— Синко — обърна се към него бащата на Брендън, — няма никакъв проблем.

Джейк настръхна от това нехайно използване на думата синко. Този човек не му беше баща.

— Благодаря ви, господин Фан. Предпочитам да се прибера сам.

Бащата на Брендън се поколеба за миг, сетне прегърна сина си през рамо и каза:

— Ако си сигурен…

Джейк кимна и се запъти към колелото си. С всяка следваща крачка нагретият от слънцето бетон започна да изгаря все по-силно босите му крака. Ускори ход, но причината не бе в горещината. Просто искаше да се махне час по-скоро от това място.

Стигна до колелото си и се обърна, за да хвърли последен поглед към училището, над което се стелеше дим. Залата за таекуондо изглеждаше в такова състояние, че през следващата седмица в нея едва ли щяха да се провеждат тренировки. Имаше предостатъчно неща, с които да запълни свободното си време. У дома го чакаха достатъчно книги и статии, които да прочете. Освен това, двамата с чичо Едуард бяха планирали за следващия ден посещение на природонаучния музей в Ню Йорк. След два дни там откриваха изложба, посветена на Древен Египет и един приятел на Едуард бе уредил да я разгледат преди официалната й премиера.

Джейк понечи да обърне гръб на училището, когато край камиона на пожарникарите зърна едър мъж, скрит донякъде от облак дим. Той се открояваше от тълпата не само заради черния си костюм на фини райета, но и заради едрата си фигура. Огромният мъж мина зад камиона и изчезна от погледа на Джейк.

Джейк обаче го позна.

Не може да бъде…

Изрече името на мъжа, сякаш се опитваше да го призове да застане отново пред погледа му.

Морган Дръмонд.

Мъжът обаче не се появи и увереността на момчето започна да се разсейва.

В края на краищата, тази забулена от дим фигура би могла да принадлежи всекиму: на капитана на пожарникарите, на шефа на полицията… Пък и какво ли можеше да прави Дръмонд тук? Джейк го бе видял за последен път в Британския музей в Лондон. Дръмонд ръководеше отдела за сигурност в Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз, корпорацията, спонсорирала последните разкопки на родителите му, преди да изчезнат.

Подозрението се върна.

Джейк не разбираше какво общо има въпросната корпорация с изчезването на родителите му, но връзка трябваше да има.

Спомни си иглата за вратовръзка, носена от Морган Дръмонд. Беше изработена във формата на грифон, корпоративното лого на Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз. Митологичното чудовище бе наполовина орел, наполовина лъв. В Пангея Джейк бе открил същия символ, изобразен върху сабята на властелина на гракилите, предводителя на една от чудовищните орди на Калверум Рекс. Освен това, самите гракили приличаха донякъде на грифони.

Каква обаче бе връзката между всичко това?

Джейк продължи да се взира към другия край на улицата, очакваше отново да зърне мъжа. След като измина цяла минута, поклати глава и се отказа. Това не би могло да бъде Дръмонд.

Отключи колелото си, измъкна го от стойката и тръгна към дома. Очакваше го дълъг път.

Натискаше педалите, отдалечаваше се от училището, но от време на време хвърляше по някой поглед през рамо. Беше неспокоен. Спомни си как косъмчетата по врата му бяха настръхнали предупредително, миг преди колата да връхлети през прозореца на училищния салон.

Сега отново бяха настръхнали.

Джейк сви от главния път и под гумите на велосипеда му захрущяха камъчетата, застлали алеята, която водеше към семейното имение. Колоезденето му бе помогнало да проясни мислите си; въпреки това бе напрегнат, не можеше да забрави огнените очи, които се взираха в него през дима.

Когато мина през портите от ковано желязо, махна с ръка на двата каменни гарвана, кацнали на стълбовете от двете страни на вратата. Птиците бяха дали името на семейното имение — Рейвънсгейт или Гарванова порта.

— Здрасти, Едгар! Здрасти, По! — извика той, докато преминаваше под намръщените им погледи.

Двата гарвана бяха кръстени така още през XIX в. от неговия прапрадядо Огъстъс Бартоломю Ренсъм. Той бил съученик на прочутия писател Едгар Алан По, а неговата поема „Гарванът“ му била любима. Семейната история твърдеше, че По почерпил вдъхновение за своята поема от един от двата каменни гарвана. Десетилетия наред членовете на семейството спореха кой точно гарван е вдъхновил поета — Едгар или По.