Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: БАРД, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Джейк Ренсъм и виещият сфинкс: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В Долината на царете, скрит дълбоко под пясъците на египетската пустиня, е открит безценен рубин, наречен Окото на Ра. Легендата гласи, че този древен артефакт притежава необикновена мощ и не бива да попадне в лоши ръце. А когато това се случва, Джейк и Кейди Ренсъм и приятелите им се озовават в древни земи на плаващи пясъци, летящи кораби, смъртоносни хищници, черна магия, опасни врагове… и шепа приятели. Приключенията следват едно след друго, за да дадат отговор на въпроса — ще оцелеят ли Джейк и Кейди и ще победят ли и този път Калверум Рекс.
Джейк Ренсъм е същият като мен — прекалено авантюристично настроен и не пропуска да се забърка в нито една неприятност.
Джеймс Ролинс

Джейк Ренсъм и виещият сфинкс — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Джейк, ако искаш баща ми може да те откара у дома…

Джейк отстъпи две крачки и поклати глава. Преглътна трудно, за да прочисти гърлото си.

— Аз… аз дойдох с колелото.

— Синко — обърна се към него бащата на Брендън, — няма никакъв проблем.

Джейк настръхна от това нехайно използване на думата синко. Този човек не му беше баща.

— Благодаря ви, господин Фан. Предпочитам да се прибера сам.

Бащата на Брендън се поколеба за миг, сетне прегърна сина си през рамо и каза:

— Ако си сигурен…

Джейк кимна и се запъти към колелото си. С всяка следваща крачка нагретият от слънцето бетон започна да изгаря все по-силно босите му крака. Ускори ход, но причината не бе в горещината. Просто искаше да се махне час по-скоро от това място.

Стигна до колелото си и се обърна, за да хвърли последен поглед към училището, над което се стелеше дим. Залата за таекуондо изглеждаше в такова състояние, че през следващата седмица в нея едва ли щяха да се провеждат тренировки. Имаше предостатъчно неща, с които да запълни свободното си време. У дома го чакаха достатъчно книги и статии, които да прочете. Освен това, двамата с чичо Едуард бяха планирали за следващия ден посещение на природонаучния музей в Ню Йорк. След два дни там откриваха изложба, посветена на Древен Египет и един приятел на Едуард бе уредил да я разгледат преди официалната й премиера.

Джейк понечи да обърне гръб на училището, когато край камиона на пожарникарите зърна едър мъж, скрит донякъде от облак дим. Той се открояваше от тълпата не само заради черния си костюм на фини райета, но и заради едрата си фигура. Огромният мъж мина зад камиона и изчезна от погледа на Джейк.

Джейк обаче го позна.

Не може да бъде…

Изрече името на мъжа, сякаш се опитваше да го призове да застане отново пред погледа му.

Морган Дръмонд.

Мъжът обаче не се появи и увереността на момчето започна да се разсейва.

В края на краищата, тази забулена от дим фигура би могла да принадлежи всекиму: на капитана на пожарникарите, на шефа на полицията… Пък и какво ли можеше да прави Дръмонд тук? Джейк го бе видял за последен път в Британския музей в Лондон. Дръмонд ръководеше отдела за сигурност в Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз, корпорацията, спонсорирала последните разкопки на родителите му, преди да изчезнат.

Подозрението се върна.

Джейк не разбираше какво общо има въпросната корпорация с изчезването на родителите му, но връзка трябваше да има.

Спомни си иглата за вратовръзка, носена от Морган Дръмонд. Беше изработена във формата на грифон, корпоративното лого на Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз. Митологичното чудовище бе наполовина орел, наполовина лъв. В Пангея Джейк бе открил същия символ, изобразен върху сабята на властелина на гракилите, предводителя на една от чудовищните орди на Калверум Рекс. Освен това, самите гракили приличаха донякъде на грифони.

Каква обаче бе връзката между всичко това?

Джейк продължи да се взира към другия край на улицата, очакваше отново да зърне мъжа. След като измина цяла минута, поклати глава и се отказа. Това не би могло да бъде Дръмонд.

Отключи колелото си, измъкна го от стойката и тръгна към дома. Очакваше го дълъг път.

Натискаше педалите, отдалечаваше се от училището, но от време на време хвърляше по някой поглед през рамо. Беше неспокоен. Спомни си как косъмчетата по врата му бяха настръхнали предупредително, миг преди колата да връхлети през прозореца на училищния салон.

Сега отново бяха настръхнали.

Джейк сви от главния път и под гумите на велосипеда му захрущяха камъчетата, застлали алеята, която водеше към семейното имение. Колоезденето му бе помогнало да проясни мислите си; въпреки това бе напрегнат, не можеше да забрави огнените очи, които се взираха в него през дима.

Когато мина през портите от ковано желязо, махна с ръка на двата каменни гарвана, кацнали на стълбовете от двете страни на вратата. Птиците бяха дали името на семейното имение — Рейвънсгейт или Гарванова порта.

— Здрасти, Едгар! Здрасти, По! — извика той, докато преминаваше под намръщените им погледи.

Двата гарвана бяха кръстени така още през XIX в. от неговия прапрадядо Огъстъс Бартоломю Ренсъм. Той бил съученик на прочутия писател Едгар Алан По, а неговата поема „Гарванът“ му била любима. Семейната история твърдеше, че По почерпил вдъхновение за своята поема от един от двата каменни гарвана. Десетилетия наред членовете на семейството спореха кой точно гарван е вдъхновил поета — Едгар или По.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната
Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс - Амазония
Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс - Боен ястреб
Джеймс Ролинс
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс - Черният орден
Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс - Карта от кости
Джеймс Ролинс
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс - Пъклена кръв
Джеймс Ролинс
Отзывы о книге «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс»

Обсуждение, отзывы о книге «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x