Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Седанът прелетя с грохот покрай тях и се заби в отсрещната стена; чу се скърцане на метал.

Джейк се изправи на крака, помогна и на смаяния Брендън да стори същото.

В другия край на залата двигателят на колата се задави и угасна. Нещо изпуши изпод смачкания преден капак.

Джейк пристъпи към катастрофиралия автомобил. Сърцето му биеше до пръсване, но трябваше да се увери, че никой не е пострадал.

— Внимавай — предупреди го Брендън.

Джейк усети миризма на бензин. Под обгърнатата от пушек кола започна да се процежда масло. Откъм улицата долетяха викове. Минувачи се втурнаха към мястото на инцидента, ако това наистина бе инцидент.

Страх скова Джейк. Пушеците ставаха все по-гъсти и по-гъсти. Той доближи багажника на колата и надникна през задното стъкло. Очакваше да открие нечие безжизнено тяло зад волана.

Там обаче нямаше никого.

Джейк пристъпи още по-близо, бензин опръска босите му пръсти, очите му пареха от дима, но трябваше да бъде напълно сигурен. Не можеше да остави човек в беда. Наведе се към едно от страничните стъкла и провери предните и задните седалки.

Бяха празни.

Как бе възможно това?

— Джейк! — извика Брендън и посочи нещо с ръка.

Бързо откъсна поглед от празния автомобил. Под предния капак танцуваха пламъци.

Джейк хукна назад и извика на Брендън:

— Бягай!

Двамата спринтираха към разбития прозорец. Навън се бе събрала малка тълпа. В далечината се чуваха сирени.

— Назад! — извика Джейк, докато двамата с Брендън прелитаха като газели през разбитата фасада.

Точно навреме.

Зад тях се разнесе приглушена експлозия. Невидима ръка тласна Джейк в гърба и го запрати в прегръдките на тълпата. Лъхна го гореща вълна. Изправи се и погледна залата за таекуондо. Все едно надзърташе в горяща пещ. Цялата задна част на помещението бе обзета от пламъци, които танцуваха като живи.

Джейк видя — въпреки че погледът му бе замъглен, а ушите му пищяха — как за миг димът приема формата на страховита сенчеста фигура. Сред пушека и черните пламъци се появиха две очи, които впериха огнения си поглед право в него.

Той сякаш се върна назад във времето, към събитията, случили се преди три месеца. Отново се озова в праисторическия свят на Калипсос, свит на прага на големия храм на Кукулкан, а Кралят на черепите, покрит с броня от сенки, не отделяше искрящи очи от него. Калверум Рекс бе зъл алхимик, посветил се на кръвната магия, който превръщаше различни природни създания в чудовища. Целта му бе да завладее цяла Пангея и да подчини всичките й обитатели на волята си. Джейк го бе спрял веднъж, беше застанал лице в лице с него и го бе предизвикал.

Сега същите тези очи отново се впиваха в Джейк. Той отвърна на погледа, а светът започна да помръква бавно, бавно, докато накрая момчето не виждаше нищо друго, освен тези пламтящи очи. Те сякаш прогаряха плътта му, пронизваха го до мозъка на костите, сковаваха тялото му и не му позволяваха да помръдне. Възпротиви се на това усещане, боеше се да не изгуби контрол над себе си, но тъкмо тогава прозвуча оглушителен клаксон. Съществото, оформено от черните пушеци, се разпадна в мига, в който ревът на клаксона премина във вой на пожарникарска сирена. В този миг светът се върна към предишното си състояние. Джейк се обърна тъкмо когато тежкият червен камион спря до бордюра.

Настъпи истински хаос.

Някой се зае да го преглежда, прокара ръцете си по цялото му тяло, сетне го замъкна настрани и го постави да легне върху една от пейките в парка. Нямаше и драскотина, ако не броим опърления перчем, който миришеше ужасно, между другото. Дори босите си крака не бе порязал на някое парче стъкло. Наметнаха го с дебело одеяло. И Брендън бе подложен на същата процедура.

През цялото това време Джейк не откъсваше поглед от горящия спортен салон. В сърцето на този огнен ад се изливаха водни струи, които приличаха на блестящи арки. Наблюдаваше дали огненият демон няма да се появи отново.

Смушка с лакът Брендън.

— Видя ли… вътре в училище… чудовище с огнени очи…

Брендън поклати глава, но го стори прекалено бързо и погледна партньора си, сякаш нещо с него не бе наред.

След като си пое дълбоко дъх, Джейк осъзна, че приятелят му е прав. Смайването и объркването сигурно бяха замъглили съзнанието му и бяха смесили кошмарите от Пангея с реалността.

Встрани от тях един полицай разпитваше свидетел, едър, широкоплещест мъж, хванал на каишка животинка, която приличаше на кръстоска между плъх и парцал за прах.