Джеймс Ролинс: Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Стомахът на Джейк се сви на топка. Сега вече бе сигурен чия е вината за всичко това. Трябваше само да намери огледало, за да погледне виновника в очите.

Матилда поклати глава.

— Опитахме се да им обясним, че часовникът изчезна с Ричард и Пенелопе, но те не ни повярваха.

Джейк погледна към витрината с артефакти, събрани от родителите му. Беше непокътната. Истински късмет! Защото бе скрил часовника в нея, тъй като мястото му бе там. За по-сигурно го бе пъхнал в една древноегипетска погребална урна, поставена на най-долния рафт.

След като се върнаха от Пангея, Джейк и Кейди се разбраха да запазят приключенията си в тайна и да не съобщават на никого за намирането на златния часовник. И без друго, кой би им повярвал?

Морган изръмжа.

— Значи часовникът не е тук?

След всичко случило се днес, Джейк за малко да се поддаде и да каже истината. Но подозренията продължаваха да го измъчват. Не можеше да се довери изцяло на Морган. Дали пък всичко това не бе хитра инсценировка? Резервен вариант, в случай че крадците не успеят да намерят часовника? Внезапната поява на Морган изглеждаше доста странна. Какво, по дяволите, правеше шефът на охраната на корпорацията Бледсуърт в Норт Хемпшир, Кънектикът?

Джейк си спомни нещо, което баща му бе казал веднъж: Онова, което трябва да направиш, за да запазиш една тайна, е… да не правиш нищо. Разбира се, баща му имаше предвид мълчанието, необходимо, за да се опазят археологическите находки, намерени по време на разкопки. Джейк реши да последва съвета му.

Затова не каза нито дума.

Морган поклати глава.

— Тогава сте прави. Няма никаква логика. Слава богу, че не изпусках семейството ви от полезрението си!

— Какво? — Джейк подскочи от изненада. — Защо?

— Защото Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз оправя кашите, които забърква.

— Какво искаш да кажеш?

— Опасявам се, че изложбата в Британския музей, която спонсорирахме през април, а също и медийното отразяване, което предизвика появата ви там, са привлекли нежелано внимание. Затова не ви изпускаме от поглед, след като се върнахте у дома. Преди два дни местните ми източници са дочули разговор за евентуален обир. Пристигнах тук, за да проуча въпроса по-обстойно.

Джейк все още не бе сигурен дали може да му се вярва.

— Значи това в града си бил ти, така ли?

Момчето не успя да скрие обвинителната нотка в гласа си.

Чертите на лицето на Морган се изопнаха, като че ли от срам.

— Боя се, че да. Опасявам се, че вината за инцидента с автомобила е моя.

— Какво означава това? — попита Джейк.

— Исках да открадна колелото ти.

— Да откраднеш колелото ми? За какво говориш?

— Опитвах се да забавя връщането ти у дома, да те предпазя от неприятности. — Морган изглеждаше объркан и огорчен. — Но когато пристигнах в града, видях, че някой те следи. Разпознах единия от крадците. Опитах се да го хвана, но той пусна ръчната спирачка и се измъкна през другата врата. Хукнах след него и прекалено късно осъзнах накъде се е засилил автомобилът. Зарязах крадеца, опитах се да настигна колата, но тя беше набрала прекалено висока скорост. Не успях.

— Едва не загинах!

Морган вдигна ръка.

— Погрешна преценка! Корпорацията ще покрие всички щети.

Погрешна преценка?

Джейк стоеше вцепенен, нямаше сили да промълви дори една дума.

Ревът на голям, мощен двигател го избави от необходимостта да отвърне на Дръмонд. Всички се обърнаха към входната врата. Разнесе се скърцане на чакъл и пред очите им се появи малък жълт училищен автобус.

Морган застана на прага, без да сваля ръка от кобура си.

Автобусът зави по кръглата алея и спря. Вратата му се отвори със скърцане и от него слезе високо, стройно момиче в екип на мажоретка. Това беше Кейди, по-голямата сестра на Джейк. Тя отметна дългата си руса опашка, хвърли на автобуса изпълнен с презрение поглед и изкачи каменните стъпала, които водеха към имението.

Очите й се разшириха от изненада при вида на компанията, която я посрещна на площадката пред входа. Впери поглед първо в Морган, сетне се обърна към Джейк.

Какво прави той тук? — попита го безмълвно.

Леля Матилда пристъпи напред.

— Слава богу, че всичко с теб е наред!

Кейди направи гримаса.

— Да не би возенето с училищен автобус да е нещо хубаво! Никога не съм се чувствала толкова унизена!

— Какво стана? — попита леля Матилда. — Мислех, че Ранди ще те върне у дома след репетицията на мажоретките.

— Колата му не можа да запали. Учителят по трудово смята, че някой е сипал захар в резервоара.