Джеймс Ролинс - Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Изведнъж Джейк свали часовника от ухото си, обърна се настрани, наведе се и пъхна ръка под леглото, където държеше раницата си. Измъкна я и откачи квадратната значка, забодена от външната й страна.

— Какво правиш? — попита го Кейди.

— Искам да помисля… — отвърна неуверено той, докато в главата му се оформяше една идея.

Сребърната значка бе с размерите на палец, а върху нея бяха инкрустирани четири кристала. В средата бе разположен безцветен кристал, ярък като диамант. Около него във формата на триъгълник бяха разположени три други кристала: рубин, изумруд и леденосин сапфир. Те символизираха четирите основни кристала на Пангея, четирите крайъгълни камъка, на които се основаваше алхимията на този свят.

Джейк се обърна към Кейди.

— Помниш ли, когато в Астромикона поставих фенерчето си, заедно със синия кристал и те се сляха?

— Да, така се получи онзи вледеняващ лъч!

Джейк вдигна часовника на баща си.

— В часовниците като този на татко има кристали. Всъщност скъпоценни камъни: рубини, изумруди, сапфири, диаманти. Ами ако татко е поставил часовника си във вътрешността на някой механизъм от рода на Астромикона? Може би това му е осигурило енергията, необходима за отварянето на портала към нашия свят. Ако това е така, възможно е часовникът на татко да представлява ключ и към други портали.

Кейди сбърчи чело.

— Но нали опитахме какво ли не? Нищо не се получи!

— Казах, че това е ключ. За да можем да го използваме, трябва да намерим съответната ключалка.

Джейк погледна отворения часовник. От вътрешната страна на капака някой бе нарисувал символ.

Това беше анкх, египетския символ за „живот“.

И двамата осъзнаваха, че може да се окаже важна улика, която да им позволи да направят още една малка крачка по дългия път към истината за съдбата на техните родители. Затова Джейк се интересуваше толкова много от египетска история, митология, древни текстове. Сега проумя, че този символ може би е нещо повече от улика за съдбата на родители им. Той водеше към ключалката.

Парченцата от пъзела се подредиха в главата му. Все още не разполагаше с всички от тях, но поне половината картина бе завършена. Добре съзнаваше пред какви опасности може да се изправи, ако реши да действа, преди да завърши цялата картина, но възбудата му засенчи всички страхове.

— Някой трябва да е знаел, че часовникът на татко действа като ключ — каза Джейк, след което скочи от леглото и се изправи на крака. — Затова крадците го търсеха.

— Но защо точно сега? — попита Кейди.

Джейк я посочи с пръст:

— Това е въпросът!

Кейди изглеждаше объркана.

— Защо сега? — Той сновеше из стаята, като едва сдържаше възбудата си. — Не си ли изпитвала някакво странно чувство през последните дни, все едно към теб лети товарен влак?

Кейди го гледаше сякаш е изгубил ума си, но последните му думи явно попаднаха в целта. Джейк го прочете по лицето й.

— Значи и ти си го почувствала! — извика той.

Тя се изправи.

— През последните две нощи не можах да мигна. Обаче реших, че причината е двойното мока кафе в „Старбъкс“. — Кейди отиде при брат си. — Какво означава това?

— Летяхме напред-назад във времето като две топки за пинг-понг. Това би трябвало да се отрази на нашите организми. Може би на субмолекулярно ниво сме станали по-чувствителни към потока на времето. Възможно е това да е предизвикало странното усещане.

— Не те разбирам, Айнщайн.

В ума на Джейк се въртяха безброй възможности, които не бе в състояние да осмисли докрай. Тръсна глава, сякаш за да проясни съзнанието си, и вдигна часовника.

— Мисля, че това трябва да ни насочи към ключалката, за която е предназначен ключът на татко. Тя трябва да е нещо египетско.

— Да, това го схванах.

— Тогава това обяснява защо крадците дойдоха точно днес.

Кейди първо се намръщи, после облещи очи от изненада:

— Да! Защото утре двамата с чичо Едуард ще се качите на влака за Ню Йорк и ще разгледате онази изложба в музея… египетската изложба.

Джейк кимна.

— Затова някой се опита да ни открадне часовника. Някой от експонатите в новата изложба би трябвало да е ключът, който търсим. Телата ни се опитваха да ни предупредят, да ни подготвят. — Джейк погледна сестра си право в очите. — Утре трябва да отидем в музея. И двамата.

— Но сутринта имам тренировка по фехтовка.

Джейк я погледна ядосано.

Както Джейк бе започнал да тренира таекуондо, така и Кейди бе открила спорт, на който да се посвети, и това бе фехтовката със сабя. Изглежда, че краткият й престой при викингите в Калипсос бе породил у нея любов към блясъка на остриета и танца на смъртта. Джейк трябваше да признае, че сестра му е много добра, може би не чак колкото един викингски воин, но вродената й грация и атлетизмът й помагаха да напредва бързо. Разбира се, както можеше да се очаква от Кейди, тя накара останалите мажоретки да заменят палките си със саби и превърна смъртоносното фехтовално изкуство във вълнуващо представление. Момичетата дори обсъждаха да се представят с този номер на регионалния шампионат за мажоретни състави в края на лятото.