Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Знаеш процедурата — отговори й сержантът.

Наистина я знаеше: чакането позволяваше на заподозряния да осъзнае сериозността на положението си и осигуряваше на полицията време да събере колкото е възможно повече информация за индивида, но до този момент психоложката не беше преживявала това чакане в ролята на жертва, затова я беше обзело разбираемо безпокойство.

— А Прейър?

— Какво за него?

— Ти го остави да си отиде.

— Оставих го да си отиде? — възкликна Ламоя. — Той е полицай, отзовал се на ситуация. При нормални обстоятелства фактът, че ти се е притекъл на помощ, би направил от него герой.

— Едва ли. Ще поговорим ли с него?

— Неформално — отвърна сержантът.

— Но актът… това, че е познавал Мери-Ан… — Матюс усети гняв, защото всичко се обръщаше с краката нагоре.

— Няма да показваме фиша, докато не сме в състояние да го подкрепим с още нещо. Той ще го накара да се скрие така, че ще трябва да си пробиваме път през пет пласта адвокати, за да разберем само как е облечен.

— Той ни излъга .

— Но лъжата му не е документирана. Той е ченге, Матюс. Щом е замесен по някакъв начин в това, знае отлично какво ще предприемем срещу него. Ще изиграем танца или ще го изпуснем — всичко е много просто.

— Искам да го притиснем — каза тя. — Довечера, утре, колкото е възможно по-скоро. Знам как разсъждават хора като него. Ако го притиснем, ще имаме най-голям успех.

— Смяташ да ми нареждаш, заради по-високия си чин, така ли?

— Трябва ли да се стига дотам? — попита психоложката.

Те се втренчиха един в друг.

Ламоя каза:

— Окей… Но той ще замаже положението с приказки.

— Смяташ, че действам прибързано?

— Ти противодействаш на трудна ситуация… онази на пътя не беше лека. Затова се нахвърляш върху всеки, който ти попадне пред очите.

— Кой е психологът и кой детективът?

Той кимна утвърдително.

— Искаш детектива? Бензинопроводът ти е бил срязан, вероятно с клещи.

— А може би това е сторил някой отскочил от гумата камък. — Тя неволно бе чула предварителния доклад от полицейския гараж и не искаше Ламоя да прави нещата по-лоши, отколкото бяха в действителност.

Раздразнението на сержанта си пролича по разширените ноздри и намръщеното чело. Спокойният характер на Ламоя беше едно от най-ценните му качества — Матюс бе чувала, че, когато се ядоса, нещата могат „малко да загрубеят“, както се беше изразил веднъж един патрулен полицай. А тя нямаше никакво желание да става обект на подобна проява.

— Мъжът, когото арестувахме, носи груби обувки с чудовищни подметки. Напълно е възможно този задник да посещава често празни строежи. Мога да го задържа по обвинение в тормоз, докато оперативните не се свържат отново с нас и не разберем със сигурност дали има досие или не.

— Докъде стигнахме? — попита Болд зад тях. Психоложката можеше да разпознава настроението на лейтенанта по тона на гласа му; сега в него се долавяше тревога. Те се спогледаха с нежност и страст. Прииска й се да го прегърне. Без да откъсва очи от лицето й, той каза:

— Доколкото те познавам, вече си мислиш, че си губим времето.

— Анди Шиповиц 25 25 Известен филмов детектив, герой в полицейски драми. — Б.пр. няма нищо за теб, Серж — пошегува се Ламоя.

— Той ми предлагаше помощта си — рече Матюс. — А сега охлажда ентусиазма си в ареста, сякаш е някакъв уличен главорез. Чудя се дали това е правилното разрешение на проблема.

Сержантът съобщи на Болд за бензинопровода.

Лу се обърна към психоложката:

— Ха така. — И добави: — Слушай, ти не си нито първата, нито последната жертва на преследване, която си мисли, че сме хванали погрешния човек. Това е естествена защитна реакция на жертвата. — Той се обърна към Ламоя: — Какво знаем за него?

— Гари Холи. Западен Сиатъл. Счетоводител на нещо, наречено „Крос Шип ЛЛС“. — Сержантът млъкна за момент. — Мразя счетоводителите.

Млада патрулна полицайка се приближи с бързи крачки до Ламоя и му подаде със срамежлива усмивка компютърната разпечатка на очаквания доклад. Матюс се престори, че не забелязва откритото флиртуване на жената.

— Никога не съм излизал с нея — защити се Джон, без да вдига поглед от разпечатката. Дафни се смути, защото беше предвидил въпроса й. А на нея не й се искаше сержантът да чете мислите й.

Той каза:

— Изглежда нашият господин Холи е бил арестуван за незаконно влизане в частна собственост в Мериленд преди по-малко от две години.

— Може да не е нищо сериозно — предположи психоложката.