Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Тримата стояха пред магазина „Нордстром Рек“ на улица Пайн — непривлекателен уличен ъгъл, само на няколко метра от входния тунел на автогарата. Матюс бе оставила Нейтан да определи мястото на срещата им и изборът му я заинтригува. Той беше дежурен, но бе отделил няколко минути, за да се срещне с нея. От залива Пюджет Саунд повя топъл вятър и над главите им прелетя с изумителна скорост една чайка. Ламоя проследи полета й като истински ловец. Накрая очите му се спряха върху заместник-шерифа и Прейър се наежи.

Противно на желанието на сержанта, Матюс връчи на Нейтан ксерокопие на акта за превишена скорост, който беше написал на Мери-Ан Уокър. Тя каза:

— Вероятно можем да ти дадем дузина лъжливи причини за присъствието ни тук, Нейтан. Само че ние всички сме ченгета. Всички знаем истината. Можем да те вкараме в Кутията, да те разпитаме по този въпрос и да видим дали ще успеем да измъкнем нещо от теб. Но ти си запознат достатъчно с тези неща. Не мислиш ли? Защото аз смятам така. Затова ще говоря направо: разполагаме с акта, който си съставил на Мери-Ан Уокър една седмица преди да я хвърлят от онзи мост. И се питаме за какъв дявол си скрил тази информация от разследващия детектив, като се има предвид как може да изскочи на бял свят и да те злепостави, както и стана.

Покрай тях минаваха с рев коли и камиони. От другата страна на улицата някакви келеши слушаха оглушителна рап музика с децибелите на излитащ реактивен самолет.

— А аз си мислех, че се каниш да ми благодариш, задето те измъкнах от онова трудно положение вчера.

— Предполагам, имала съм късмет, че се появи там.

— Животът е пълнен с щастливи съвпадения.

— Като това, че познаваш Мери-Ан — обади се Ламоя.

— Точно така — съгласи се Прейър. Той се усмихна. — Какво? Вие двамата си мислите, че когато съм застанал върху онзи мост, аз вече съм знаел, че жената под него е една от шейсетте или повече нарушители, на които съм съставил актове през същата седмица? Майтапите ли се с мен? — Заместник-шерифът се обърна към сержанта: — Работил ли си някога като патрулен полицай? Знаеш какво имам предвид.

Три хлапета в прекалено големи за тях дрехи профучаха край тях на скейтбордове точно навреме, за да хванат зелената светлина на светофара.

— Никога не съм имал това удоволствие — отговори Ламоя. — Издигнах се с търкане на тротоари.

— В нощта, в която беше убита Мери-Ан, ти отдели четиридесет минути от личното си време да…

— Убита? Доколкото чух, тя се е самоубила.

— Няма начин — заяви сержантът. — Ти беше на онзи мост. Знаеш, че сме открили следи от кръв, знаеш какво мислим по въпроса. Ти беше там, Прейър. Ние всички бяхме там. Стига преструвки.

— Макдоналдс — каза заместник-шерифът. — Отидох в… забравих точно — единайсет, единайсет и половина — за един чийзбургер и порция картофки. — Лъжеше или не, изражението на лицето му се стори искрено на Матюс.

Може би Прейър не знаеше това, но току-що бе споменал отрязъка от време, посочен от университетския отдел по океанография. Твърдението на Нийл, че часовникът е показвал 2 и 22, се бе оказало невярно, понеже според океанолозите този час беше твърде късен. Мери-Ан Уокър беше паднала от моста преди полунощ. Психоложката улови погледа на Ламоя и разбра, че той си мислеше за същото.

Сержантът извади детективското си тефтерче и попита:

— Кой Макдоналдс?

Заместник-шерифът зарови лице в голямата си ръка.

— По дяволите. — Той си възвърна самообладанието и съобщи адреса на Ламоя: — „Марджинал Уей“, на завоя за СИЙТЕК.

Матюс попита:

— Да не се окаже, че си имал вземане-даване с Мери-Ан Уокър освен в случая с акта за превишена скорост?

— Ще ни извиниш ли за момент? — Прейър хвана психоложката за ръка и я отведе настрани, така че сержантът да не може да ги чува, а Ламоя проточи врат към тях, сякаш се надяваше да долови някоя дума. Щом видя това, Прейър я отведе още по-далеч.

Две едри, мускулести жени излязоха от магазина, понесли прекалено много препълнени найлонови торби — приличаха на слонове с дисаги. Те незабавно заговориха за пазарлъците, които току-що бяха направили, и за парите, които бяха спестили. Матюс си помисли: „За да ги спестиш, трябва да ги похарчиш, дали някой вижда иронията в това?“

Заместник-шерифът каза:

— Лейтенант, ще ме прощаваш, но каквото и да съм ти казал по време на сеансите, е било поверително и се предполага, че трябва да си остане такова.

— Фантазираш си, че правиш секс с жените, които спираш за нарушение. На няколко пъти тези фантазии са имали пряко въздействие върху поведението ти. Такъв ли беше случаят с Мери-Ан? — „Такъв ли беше случаят с мен?“