Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Не съм против идеята за Нийл — каза спокойно тя, решена въпреки всичко да изложи мнението си. — Просто бих искала да видя правилния доклад, правилното подреждане на нещата. Това е прибързано.

— Това е обвинение . Постъпваме правилно. Довери ми се.

Те се разминаха с няколко млади адвокати, които бяха държавни служители. Ламоя хвана Матюс за лакътя и я отведе до стената.

— Не прави това, окей? Не мъти водата. Искаш да промениш психологическата си преценка? Добре. Премисли я и я напиши. Двамата с теб сме на прав път с Облиц. Тя и Хебрингър си приличат. Усещам го. — Той се наведе към нея, толкова близо, че лицето му се размаза пред очите й. — Сложил съм хора да наблюдават строежите и други, които да патрулират около туристическите забележителности. Проверяваме миналото на всички хотелски служители, от техническия персонал до пиколата. Рано или късно някъде ще направим пробив. Болд е обсебен напълно от онова спукване на главния водопровод, при което загинал някакъв китаец, но аз предлагам да го изпреварим и да му връчим наградата и не искам да се занимавам точно сега с шибания Лени Нийл. Окей? Лайнарът е прегазил приятелката си. Натъпкал я е на задната си седалка и после я е хвърлил от моста Аврора. Техническият екип може да докаже по-голямата част от това. Защо да ми пука, че оперативните не намериха нищо в апартамента му? Няма нещо, което да ни навреди. Да не би някой от нас да е очаквал огнестрелно оръжие? Не и аз. Е, може би се надявах да открият малко кръв, но това е всичко. Лени е нашият човек — сержантът размаха кафяв хартиен плик — и аз разполагам с авторитетния доклад на Отдела по океанография, от който излиза, че той е един лъжлив лайнар, щом твърди, че е видял приятелката си на противопожарната стълба в два и двадесет и две минути сутринта. Според доклада Мери-Ан се е удавила преди полунощ, в противен случай приливът е щял да я отнесе към шлюзовете. Установили са го с компютърни диаграми на прилива. Нийл е хванат в лъжа и това според мен го прави подходящия извършител.

Тази информация беше нова за Матюс. Нейното впечатление произлизаше от най-важното — от наблюдението на реакциите на Нийл по време на разпита му. Той не отговаряше на представата й за виновен човек и въпреки че тя знаеше, че не може да докаже това, призовката щеше да изпрати Нийл на съд. Двамата с Ламоя щяха да разполагат с един до десет дена да приключат случая си, а заради себе си и заради сержанта Дафни искаше случаят да бъде разрешен. Тя се тревожеше към какво можеше да тласне това Феръл Уокър, ако Нийл прескочеше техническата част на нещата.

Тридесет минути по-късно Матюс и Ламоя седяха в съдебната зала между сводници, проститутки и наркомани в очакване на триминутното обвинение на Нийл. Преводачи от испански и азиатски езици стояха непосредствено зад назначените обществени защитници, като полагаха всички усилия да държат заподозрените осведомени за бързите промени и непосредствените преговори между съдиите и адвокатите. След половин час това приличаше повече на конвейерно правосъдие, отколкото на истински съд. Като експерт в областта си, Дафни беше прекарала доста време на свидетелския стол, но при мисълта, че трябва да участва в обвинение на окръжния съд, настроението й се скапваше.

Точно преди влизането на Нийл, психоложката усети, че космите на тила й настръхват и се завъртя интуитивно да разгледа многобройните лица в препълнената съдебна зала. Ламоя също се обърна и типично за него, забеляза Уокър пръв.

— Там — каза той, без да го посочва. — Задната редица. Най-вляво.

Щом погледите на Матюс и нещастния брат се срещнаха, Феръл й показа кафява хартиена торба и й обясни с жест, че е за нея.

— Това не е на добро — каза тя на сержанта.

— Искаш ли да ти я донеса? За мен ще бъде удоволствие.

— Той е в правото си да бъде тук. Предупредих го, че не искам повече да контактувам с него. Ако нямаш нищо против, смятам, че донасянето й от теб ще направи предупреждението ми по-официално в неговите очи.

— Какво премълчаваш от мен? — попита Ламоя, схватлив както винаги.

— Премълчах го, защото не знаех какъв е най-добрият начин да го съобщя. Но сега съм готова да го споделя с теб и с Лу. За да ми дадете съвет какво да правя.

— Среднощното обаждане?

Вместо отговор психоложката направи опечалена физиономия.

— Занасяш ме! — каза той.

— Няколко телефонни обаждания. Може да ме е проследил до дома ми, не знам. — Тя му разказа за следите от ботуши пред прозореца си.