Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Пак се нуждаете от помощта ми, нали? — извика Уокър от другата страна на шосето.

— Просто искам да ви задам няколко въпроса — каза високо тя, защото той все още беше на известно разстояние от нея.

Феръл носеше чифт стари маратонки, а не ботуши с грайферни подметки, както бе очаквала. Това откритие я разтревожи, защото оставяше под въпрос кой бе човекът, отговорен за следите пред прозореца на килера й.

— Какво ще кажете за едно питие? — попита Уокър, когато се приближи до нея. Бе облечен в същите дрехи, с които го беше виждала и преди. Мокри на коленете и с изкаляни крачоли, дънките му не изглеждаха да са били прани.

— Не искам да ми се обаждате повече по телефона, господин Уокър. — Тя добави: — Всякакви по-нататъшни опити да осъществите контакт с мен ще бъдат считани за тормоз. Разбирате ли?

— Това ли са благодарностите, които получавам? — Той наклони глава. — Какво? Притеснена сте, нали? Искате още нещо, прав ли съм? Някаква услуга?

— Съжалявам за загубата ви — каза Матюс. Видя, че на лицето му се изписа объркване. — Ако ви е трудно да превъзмогнете скръбта си, има програми, има съветници, които мога…

— Какво е това, по дяволите? Съветници? Искате да ме отстраните от вашия случай, тогава…

— В този случай сте на крачка от ареста — прекъсна го тя.

Думите й се стовариха върху него като плесница. В ъгълчетата на устата му се появиха мехурчета слюнка.

— Вие се нуждаете от мен — прошепна младежът. — Аз мога да ви помогна.

— Имам нужда… да стоите настрана от това. Вашето участие може да изложи на риск усилията ни, господин Уокър.

— Онова горнище? Предполагам, че то е изложило на риск усилията ви?

Феръл я бе хванал натясно и лекото й колебание какво да отговори я издаде, но психоложката спаси положението, като го извъртя в своя полза.

— Окей, ще си призная, има нещо, което можете да направите, за да ни помогнете.

— Знаех си — каза бавно той, а в гласа му прозвуча насмешка.

— Трябва да видя шофьорската ви книжка, както и да получа потвърждение на адреса ви. Става въпрос за стандартна проверка на документи — обясни тя, въпреки че това не беше истинската цел на искането й.

— Не притежавам кола и нямам книжка, защото срокът й изтече. Но вие вероятно вече знаете това, прав ли съм? Искам да кажа, какъв е смисълът? — Той посочи доковете зад гърба му. — Пътувам дотук с автобус. Връщам се в града пак с автобус. Живея в една дупка в земята, където не вали. Притежавам брезент и кашон с разни вещи. Това е домът ми. Това е, каквото ми остави шибаният Лени Нийл, след като отведе Мери-Ан от корабчето. — Младежът пристъпи към нея; в очите му отново се надигаше гняв, а на нея пак й се доповръща. — Защо ми задавате въпроси, чиито отговори вече са ви известни? Играете ли си с мен?

— Бях останала с впечатлението, че сте карали тойотата карола на Лени Нийл — излъга тя. Опитваше се да пробута краставици на краставичаря. Това не беше впечатление, а подозрение, дължащо се на резултатите от лабораторните изследвания на колата. — Вечерта на рождения ден на сестра ви преди няколко месеца.

— Глупости. Шофираше Нийл. — Матюс получи първото потвърждение, че Лангфорд им беше казал истината за онази нощ. Освен това научи нещо ново — Уокър бе присъствал на тържеството — несъмнено идея на сестра му. Не можеше да си представи, че го е поканил Нийл.

— Той е открил, че си е забравил ключа в заключената кола. Вярно ли е?

— Този тип е пълно куку. Нали ви казах.

— Мери-Ан нарани ли се през онази нощ?

— За какво нараняване става въпрос?

— Надявах се вие да ми кажете.

— Той я биеше непрекъснато, ако питате за това.

— Питам дали през онази нощ сте станали свидетел на някакво насилие между тях в колата на Нийл.

Уокър наклони отново глава.

— Разбирам — каза той, като кимаше бавно. — Естествено. Той го направи.

— Господин Уокър, няма да помогнете на никого — особено на Мери-Ан, — ако съчинявате отговорите си. Ако ме лъжете.

— Естествено, това ми е пределно ясно — рече младежът, а изражението на лицето му си остана все така лукаво. — Но аз не лъжа, нали, лейтенант? Аз го видях. Той я удари онази нощ. Нарани я.

— Рискувате да поставите под съмнение всичко, което някога сте ни казали или ще ни кажете, ако ви хванем в лъжа. Разбирате ли това, господин Уокър? Включително и анцуговото горнище.

— Какво искате от мен, Дафни? Мога ли да ви наричам така?

Това беше похват, който тя използваше върху заподозрените — установяване на разбирателство чрез употребата на собствено име. При използването на този похват върху самата нея по ръцете й полазиха тръпки — ловкият фокусник, чийто номер бе разкрит.