Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Искам истината. Искам няколко отговора. Нищо друго.

— Ще ви кажа всичко, което поискате. Трябва само да ме попитате.

— Така не става.

— Лени Нийл все още ходи свободно по улиците, затова не ми разправяйте какво става. Нищо не става. Аз мога да ви помогна за това, Дафни. Двамата с вас… можем да станем екип… да свършим необходимото. Знаете какво имам предвид.

— Няма да стане.

— Ще стане, ако направим каквото трябва.

— В колата ми има комплект принадлежности — каза му тя. — Принадлежности за снемане на отпечатъци. Много е лесно. Става за около пет минути. Дори не се налага да си миете ръцете. Трябва да се попълнят няколко формуляра… че сте съгласен.

— За какво е всичко това?

— Ще ни приближи с още една крачка към Нийл. А вие го искате, нали?

— Разбира се, че го искам.

— Тогава ще снемем няколко отпечатъка и ще придвижим нещата напред, ако нямате нищо против. — Матюс не искаше Ламоя да е с нея именно заради това — две ченгета, нуждаещи се от отпечатъци, щяха да поставят нащрек дори такъв ентусиаст като Уокър.

Той я гледа втренчено, докато най-накрая очите й срещнаха неговите.

— Мога да направя за вас толкова много неща.

Тя се помъчи да му отговори спокойно:

— Да започнем с отпечатъците, ако нямате нищо против.

Пет минути по-късно Феръл притискаше десния си показалец върху картата за снемане на отпечатъци. Той седеше на предната седалка на колата й, на завет от мъглата и дъжда, а между тях бяха мобилният й телефон и чаят й „Старбъкс“. По радиото звучеше НОП 23 23 Национална обществена програма. — Б.пр. . Матюс го изключи и открехна единия прозорец, за да се разсее миризмата, която се излъчваше от младежа.

— Откъде знаете, че е останал извън заключената кола без ключ? — попита Уокър. — Той ли ви разказа за глупостта си? Спомена ли ви, че не можах да го вкарам в онази кола и двигателят й работи почти три минути напразно? Нека ви кажа нещо — ако сте се занимавали достатъчно време с лодки, можете да извършите всичко, всякакъв механичен или електрически ремонт, независимо от това какъв е проблемът. А смотаняците не могат да си решат проблемите. Нийл направо изпадна в шок, че си е загубил ключовете. Мамка му. Такива хора трябва да се отвеждат настрани и да се разстрелват.

Психоложката сне отпечатъците на пръстите и на лявата му ръка. Макар че тампонът с мастилото беше безцветен, отпечатъците на Феръл останаха върху картата.

— Всичко това е заради колата, нали? — попита нервно той. — Първият ви въпрос беше за нея. Мери-Ан караше колата му. Мога да ви помогна за това. И двамата го искаме, нали, вие и аз?

— Няма никакво вие и аз — заяви Матюс. — Имам предвид онова, което казах — повече никакъв контакт.

— Естествено.

— Никакво питие, никакво кафе, никакъв контакт.

— Добре.

— Господин Уокър?

Той обърна лице към нея, завъртайки се по един преднамерен, прекалено драматичен начин.

— Аз… мога… да… ви… помогна — каза младежът, като отвори вратата и се измъкна навън. На неговото място нахлу студен, влажен вятър. Когато мушна глава отново в колата, лицето му потъна в мрак и тя си помисли, че това бе страна на Феръл, която още не беше виждала. — Свършете си работата — заяви той — или аз ще я свърша вместо вас.

Матюс се опитваше да върви редом с Джон Ламоя, чиито дълги крачки го носеха бързо по моста, водещ към Окръжния арест, където бяха затворили за през уикенда Лени Нийл. Уличният трафик минаваше на пет метра под тях и вибрациите на моста й напомниха защо не обичаше да минава по този маршрут. Тя предпочиташе добрия стар тротоар.

— Казвам само, че може да има противоречия, които си заслужава да бъдат разгледани — обади се психоложката.

— Това е просто едно обвинение. Времето ни притиска. Трябва да действаме сега. Той твърди, че е невинен. Продължава да ни разиграва. Противоречията могат да почакат до започването на предварителния процес.

— Не мисля, че могат.

— Е, задръж тази мисъл за себе си, ако не възразяваш.

— Бих искала да разгледам случая отначало заедно с Лу.

— Той не се интересува от него.

— Мисля, че ще се заинтересува.

— Я ми разясни — рече Ламоя, — ако не приятелят, тогава кой, братът? — Не й позволи да отговори, а продължи: — Ти си тази, която каза, че братът не ти е дал сигналите, които си очаквала. Ти си човекът, който твърди, че Нийл има мотив, възможност и склонност към насилие. Прости ми, ако навлизам в твоята област — областта на психологията, — но ние видяхме братът да избухва и да изпуска парата си — момчето се нахвърли върху Нийл с нож. Ножът е оръжие на страстта. Когато един брат убие сестра си, това е престъпление от страст; тогава защо не я е заколил, ако си е изпуснал нервите? Защо ще я хвърля от противопожарната стълба на Лени Нийл, ще я прегазва с колата на Лени Нийл и ще оставя блузата й зад казана за боклук на Лени Нийл? Този вид планиране връзва ли се с това, което знаем за личността на Феръл Уокър?