Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Глок?

— Глок седемнайсет — отговори тя.

Той бе чувал за модела, но никога не бе виждал такъв.

— Тежък ли е?

— Лек като перце. Полимерна ръкохватка. Магазин за десет патрона. Преди е бил за седемнайсет, но, разбира се, е бил по-тежък.

— Това не е скорошна придобивка към гардероба ви — заяви сержантът.

— Дали не съм се паникьосала, когато се е появил този воайор, и не съм изтичала да си купя оръжие? Не е така, детектив. Аз вярвам в правото на жената да се защитава сама. За седем години не съм стреляла нито веднъж, но пистолетът ми е послужил на няколко пъти. Никога не се разделям с него.

— Късметлия — вметна Ламоя.

— Посещавам стрелбището веднъж седмично. Знаете какво имам предвид.

— Сержант, не детектив. А това е лейтенант Матюс — поправи я той.

— Грешката е моя.

— Не, грешката ви е, че сте се опитали да оттеглите оплакването си за натрапника, което сте подали. Защо го направихте?

— Искате ли да седнете? — попита ги Облиц.

— Искам отговор — отговори сержантът. После се обърна към Матюс. — Ти искаш ли да седнеш?

Психоложката поклати отрицателно глава.

Той погледна пак към гостенката на хотела.

— Не, ще останем прави.

Тина Облиц приседна на малкия диван, извади цигара от луксозна табакера, която лежеше върху стъклената маса, запали я и вдиша жадно дима като наркоман, който не е вземал дозата си от години. Дробовете й го абсорбираха. Когато издиша, не излезе почти никакъв дим. На лицето й се изписа израз на задоволство, сякаш беше алкохоличка, гаврътнала току-що пълна чаша.

Тя каза:

— С другия детектив… вече обсъдихме това.

— Оплакването ви все още се пази в архива, госпожо Облиц, и като се има предвид, че работим по случай, който се нуждае от напредък, ще оценим високо вашето съдействие — каза Ламоя. — Обясних ви го по телефона. Мисля, че знаете, че сме тук именно заради това.

— Не съм се съгласявала да бъдете двама.

Матюс се намеси:

— Управлението изисква на всяко интервю или разпит, в които участва жена, да присъства и една жена полицай. — Когато каза това, гледайки гостенката на хотела, я загложди някаква мисъл, но излетя от главата й, защото Облиц заговори.

— И вие сте тази придружителка? — попита саркастично тя. — Надявам се да не ви обидя, но не приличате на такава.

— Не ме обиждате — отговори решително Дафни. Мина доста време, преди жената в сивия костюм да се смути и да отвърне поглед от нея. После попита: — Срещали ли сме се преди?

— Сигурни ли сте, че не искате да седнете? — При следващото дръпване въгленчето на цигарата стана почти бяло.

Неясната мисъл отново загложди Матюс, неуловима и досадна като комар в мрака.

Сержантът се обади:

— Смятаме, че опитът ви да оттеглите оплакването може да е бил предизвикан от опасението ви да не се компрометирате или че е бил направен опит да ви компрометират.

Облиц бе силно гримирана, но там, където се виждаше естествената й кожа, лицето й пребледня.

— Дали е така? — вметна тя.

Дафни се намеси:

— Воайорството ескалира в изнасилване. А изнасилването може да ескалира в убийство. Вече изгубихме две жени — изчезнали са в центъра на града. Колко още трябва да изчезнат, преди да решите да ни съдействате?

— По дяволите!

Ламоя й напомни:

— Споменах ви това по телефона… че сме в деликатна ситуация.

— Ние не сме жълт вестник — каза Матюс. — Противно на това, което може би си мислите, от полицейското управление не изтича всяка информация.

— Само по-важната — намеси се сержантът, — а, вярвате или не, сексуалният ви живот не фигурира никъде в тази скала на Рихтер.

— По дяволите. По дяволите. По дяволите.

Ламоя попита:

— Спомняте ли си нещо? Как изглеждаше той? Къде беше застанал? По какъв начин евентуално ви е набелязал?

— Не, всичко това ми е излетяло от ума.

И двете използваха сарказма за първа стъпка към премия разговор.

— Вие сте омъжена. — Матюс вече бе забелязала скъпите й пръстени, но Облиц, изглежда, се почувства задължена все пак да й ги покаже. — Били сте с друг мъж, а не със съпруга си.

— Точно така — отвърна рязко Облиц, — вие познавате света, лейтенант. Умът ви е остър като бръснач.

Психоложката сдържа гнева си:

— Господин Джордж Рамирез е платил хотелските ви разходи, в това число цената за три рум сървиса и целодневно ползване на филм за възрастни.

В отговор на изненаданото и измъчено изражение на жената Ламоя рече:

— Знаете ли какво казват? Че заглавията не се вписват във фактурата ви? Не е вярно. Записват се на ордера за поръчката: „Бедро от Сладката долина“, госпожо Облиц. Вашият приятел ви е придумал да се опитате да оттеглите подаденото при нас оплакване. Доколкото знаем, той ви е придумал за много неща, в това число за горещ шоколад и бита сметана — рум сървис поръчка номер три, в четири и седемнайсет следобед. Ваша си работа. Това не ни засяга. Но воайорът ни засяга, затова ще ви тормозим , госпожо Облиц, докато не научим всичко, което можете да ни кажете за него.