Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Вдигна слушалката.

— Търсила си ме? — Ламоя. Равнодушен, хладнокръвен и спокоен.

— Попаднах на секретаря ти — отвърна психоложката.

— Видях. Името и номерът ти се бяха изписали на дисплея. Би трябвало да си блокираш номера, знаеш ли?

Дафни си отбеляза това на един лист.

— Добре.

— Какво има?

Тя се поколеба, не искаше да прозвучи като ученичка на фона на спокойния му тон.

Той каза:

— Не искам да бъда груб, но знам, че номерът ми не е запаметен в телефона ти и не си го набрала случайно. Наближава един часът. Късните новини ще започнат след броени минути. Независимо дали идват почивни дни или не, аз си те представям като човек, който си ляга рано и става рано, има здрав сън и така нататък, не че това ти е необходимо, затова започвам да си мисля, че може би ти ме проверяваш, за да се увериш, че не съм се поддал на голямото изкушение, и искам да знаеш…

— Не бих постъпила така, Джон — прекъсна го психоложката. — Никога. И ти го знаеш. Това, което направихме — Лу и аз, — го направихме от… приятелски чувства. То започна и свърши в кухнята ти през онази нощ. Аз не съм от отдел „Наркотици“. Не си мисли такива неща.

— А какво трябва да си мисля? Помогни ми, докторе. Защо си се обаждала, ако не да ме провериш?

Матюс заекна и каза:

— Да… да… проверя какъв е резултатът от лабораторните изследвания на кръвта и космите от колата на Нийл.

— В дванайсет и половина?

— В дванайсет и половина, да.

Той се поколеба, изпълнен със скептицизъм.

— Окей.

— Какво ни е известно? — попита тя.

— Все още нищо — отговори Ламоя, очевидно заинтригуван. — Малко е рано, не мислиш ли?

Матюс не искаше да звучи като ревла. Тя чуваше как детективите непрекъснато се присмиваха на такива жени, независимо дали бяха полицайки, или не. Каза си, че ако действително бе видяла някой навън със собствените си очи, ако можеше да даде описанието му или да осигури нещо , което да си струва да бъде разследвано, тогава щеше да сподели със сержанта какво я тревожеше.

Той попита:

— Да не би случайно да се чувстваш самотна? — отново старият Ламоя.

— Моля? — Ако му кажеше сега, когато разговорът беше стигнал дотук, детективът щеше да реагира или твърде остро, или да избухне в смях. А в момента тя не можеше да понесе нито едно от двете.

— Звучиш… не знам… малко отнесено.

— Нищо ми няма. — Дафни искаше сержантът да продължи да говори, да чува гласа му.

— Сигурна ли си? Мога да взема видеокасета или нещо подобно. При Дени има страхотни филми, които се дават за двайсет и четири часа. Да ти се намират пуканки?

Джон й предлагаше приятелство? Може би тя бе тази, която вземаше наркотици.

— Това не беше светско обаждане.

— Но ние можем да го направим такова.

— Не, благодаря — каза психоложката, макар и изненадващо неохотно. Предложението изобщо не звучеше лошо. — Прав си за режима ми на сън. Може би някой друг път? — Почувства се трогната от вниманието, което й обръщаше обикновено себичният Ламоя. Скрити мотиви? Колко силно я беше пожелал по време на хотелския разпит?

— Както кажеш.

— Благодаря, Джон. — Тя усети, че трябва да затвори телефона, но не й се искаше да го прави. По линията се възцари напрегната тишина.

— Е, ще приключваме ли, или можеш да ми отделиш още една минута? — обади се пробно сержантът.

Звукът на гласа му й хареса.

— Ще ти отделя минута — отвърна небрежно Матюс, като се опитваше да звучи равнодушно и се чудеше дали го постига.

Той каза:

— Една бизнес дама на име Облиц. Онази, дето е подала оплакване и после се е помъчила да го оттегли, оставих ти съобщение за нея.

— Та кой оттегля оплакване!?

— Да, знам. Опитах се да й го обясня. Преди мен се е опитала Стеноловски. Помислих си, че може би ти ще можеш да ми кажеш защо една жена ще съобщи за воайор, а после ще се отметне от думите си.

— Фасулска работа — имала е гостенин.

— Или я изнудват.

— Възможно е, но по-скоро любовникът й я притиска да оттегли оплакването или и двамата го искат.

— Така ли? Е, ще разберем в понеделник в четири часа. „Дабъл Ю“, новият хотел срещу „Олимпик“. — Той добави саркастично: — Отдели ми време в заетия си график.

— Браво на нея.

— Благодарение на Облиц ще постигнем голям напредък с Хебрингър и Рандолф. Двамата с теб. Усещам го. Как мислиш, каква ще е реакцията на Хил? — Шейла Хил, техният капитан и пряк началник на Болд, беше бивша любовница на Ламоя — факт, който се предполагаше, че Матюс не знае. Но между нея и Болд не съществуваха много тайни. Те самите някога бяха любовници — нещо, което би трябвало никой да не знае, и никой не знаеше.