Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Психоложката се зачуди къде бяха изчезнали комплиментите му. Лейтенантът винаги й казваше нещо хубаво; малки забележки, които неизменно оправяха настроението й за деня. Но вече ги нямаше и тя си даде сметка, че й липсваха.

Той рече:

— Джон ми каза за мъжа пред прозореца ти.

— Не е трябвало. Видях следи от обувки, нищо повече.

— Помолих оперативните работници да хвърлят един поглед. По-добре късно, отколкото никога. — За да не й даде възможност да протестира, Лу обясни: — Има шанс да са свързани с нашия хотелски воайор.

— Няма.

— Те вече са там.

— Тук някой някога пита ли изобщо другите за нещо?

— Разполагаме със снимка на следите от грайфери на строежа — на воайора, наблюдавал хотела. Можем да ги сравним.

— Няма нужда. Имам двама кандидати наум.

— Заподозряни?

Тя поклати глава.

— Слушай какво, може да е било някое момче за всичко. Инсталирах си рамки с мрежи на прозорците само преди две седмици.

— Много оптимистично от твоя страна. За мен зимата още не е свършила.

— Следите не са свързани с Хебрингър и Рандолф, Лу.

— Искам да чуя експертно заключение по този въпрос; заключение на екипа. Окей?

— Държиш се странно.

Болд избута назад стола си и се втренчи в нея.

— Знаеш ли, след като чух това от около стотина души, взе да ми писва. Да, дори и казано от теб.

— Бих ти предложила да зарежеш Хебрингър, но те познавам твърде добре.

— Така е. Затова се откажи. — Той започна да се извинява: — Съжалявам. Ти не заслужаваш това. Тормози ме мисълта за нещо друго.

— Удавянето на градския работник?

— Екипът за спешна медицинска помощ ми каза, че част от Подземието все още е непокътната. Но градските власти не ми разрешават да се спусна там през мястото на аварията, защото е твърде опасно. Можеш ли да си представиш? Някой да каже това на Сюзан Хебрингър. Ето защо обмислям възможността за друг достъп. В университета има една жена, доктор Бабкок, която проучва въпроса. — Той добави: — Е, ще ми кажеш ли кои са заподозрените ти или планът ти е да ме измъчиш?

Матюс никога не бе премълчавала много неща от Болд. Дори не беше сигурна защо сега се бе опитала.

— Удавницата, Мери-Ан Уокър?

— Е, и? — Той беше запознат със случая.

— Тя има по-малък брат, който е заподозрян номер едно. Може да е пренасочил към мен част от чувствата си към нея. Изглежда ме мисли за Шерлок Холмс, а себе си — за доктор Уотсън.

— Чудесно.

— Другата възможност е Нейтан Прейър.

— Отново?

— Той беше на моста в нощта на разследването ни. Намесена е Шерифската служба — не ме питай защо. Той си е все същият гадняр и мисля, че е възможно да ме наблюдава или поне да държи под око посещенията ми в приюта.

— Искаш ли да поговоря с него? Да му разясня как стоят нещата?

— На човек като него? Не, благодаря. Хора като Прейър живеят с надежда. Ако се опиташ да го разубеждаваш, само ще налееш масло в огъня и тогава той ще трябва да доказва на себе си, на мен, на всеки замесен колко е бил прав за това каква чудесна двойка ще излезе от нас двамата. Вече съм разговаряла по този въпрос с него. Най-добрата тактика е разстоянието.

— И това е всичко? Списък от двама заподозрени? Можем да го проверим.

— Това е съкратеният списък — отговори Матюс. — Пълният включва всеки престъпник, който някога съм помогнала да вкарат в затвора, а сега е на свобода. Може да включва и Лангфорд Нийл — приятелят, когото обвинихме, че е прегазил Мери-Ан и после я е хвърлил от онзи мост. Той е властна натура и има досие на насилник. А аз съм жена, която взема решения за бъдещето му — нещо, с което той не може да се примири. Предусещам как в него се събужда интерес към мен, а това може да го подтикне към някоя дивотия.

— Не ми харесва накъде отиват нещата.

— Значи ставаме двама.

— Тогава да направим нещо по въпроса.

— Говорим за пасивно престъпление, Лу. Това усложнява нещата. Уокър ми оставя телефонни съобщения, от които ми се преобръща стомахът. Прейър се появява в закрития паркинг и после изчезва. Отвън пред прозореца ми има кални следи. С какви обвинения разполагаме? И до каква степен искам да обезкуража Уокър, при положение че той току-що ни снабди с улики, до които иначе можеше да не се доберем?

— Какви улики?

— Някои вещи на сестра му: портмоне, часовник и кутия цигари. В портмонето има документи, в това число нещо, което изглежда, е акт за превишена скорост. Преди да се заемем с проучването им, ги оставихме на Бърни. Той ще ги провери за отпечатъци, косми и влакънца и после ще ни даде да ги погледнем.