Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Ако братът излага на риск възможни улики, тогава това е възпрепятстване на разследването. Ти го искаш зад решетките и ние ще го вкараме зад решетките.

— Джон, разбира се, иска да го разпита. Но аз може вече да съм го наплашила. Бях доста безкомпромисна с него. Взех му пръстовите отпечатъци. Предполагам, че няма да се покаже на работното си място през следващите няколко дни. Освен това не знаем откъде се е сдобил с тези улики. Отначало Джон побесня, и то с право. Но после премислихме нещата: ако Нийл е укрил тези вещи и Уокър ги е намерил, след като е претърсил апартамента му, това на практика може да ни помогне да заведем дело.

— Това е игра с огъня и двамата го знаем, Дафи. А ти не би искала да се окажеш в средата му.

— Аз вече съм в средата му. И искам да се отдръпна настрана, та този тип да съсредоточи вниманието си върху Джон. Но хора като него трябва да бъдат леко манипулирани. А това не може да стане от раз.

Болд остави химикала и свали очилата си за четене. Дълбочината на погледа му привлече Матюс. Той криеше толкова много неща.

— Тогава как да ти помогна? — попита лейтенантът.

— Хоп-троп — каза Ламоя, влизайки в кабинета на Лу, без да почука. Придърпа с крак един стол, завъртя го с лице към тях и се тръсна върху него.

— Обсъждаме факта, че някой тормози Дафни, а може би дори я следи — рече лейтенантът.

Сержантът разпери ръце и каза саркастично:

— Не бях аз. — Възнагради ги със специалната си усмивка. — Моята препоръка е двамата с Хайман да строшим капачките на колената на Уокър и така да сложим край на всичко. През следващите десет години ще обикаля тротоарите с една от онези малки колички. Ще го научим да не се забърква с нашето семейство.

Психоложката се изсмя нервно.

— Предпочитам да играем по правилата.

— Прави каквото ти е угодно. Спести парите на данъкоплатците. — Ламоя погледна към Матюс. — И трябва да ти кажа, че това е работа, в която ще вложа сърцето и душата си. — Той флиртуваше открито с нея и тя се зачуди как изглеждаше това в очите на Болд и на всички останали.

Дафни не беше сигурна дали трябваше да каже на Болд, но ако си замълчеше и по-късно лейтенантът научеше за това, последствията щяха да са ужасни.

— Той спомена косвено за Хебрингър и Рандолф.

Болд се вцепени.

— Какво?

— В едно от телефонните съобщения. Каза, че навън било опасно. Но че когато съм с него, не трябва да се тревожа за това.

— В такъв случай искам да се махнеш от яхтата си. Ще се изнесеш на хотел със съдействието на управлението, докато не ни се отдаде възможност да приключим случая.

— Това не е необходимо. — Тя се бе опасявала именно от такава бурна реакция.

Болд й напомни:

— Намерила си следи от ботуши пред прозореца ти. Каквато и да е ситуацията, искам да се махнеш от яхтата. — Той се обърна към Ламоя. — Щом Уокър е споменал за изчезванията, искам да бъде доведен тук за разпит.

— Ти си афектиран, Лу, и двамата го знаем. Виж какво, телефонните терористи рядко преследват жертвите си, а преследвачите рядко тормозят по телефона. Говорим за два различни модела на поведение, за две различни личности и струва ми се, за двама различни души.

— Уокър и Прейър — повтори лейтенантът. — Но ти не го знаеш!

— Я почакай — каза Ламоя. — Какво общо има Прейър с това?

Психоложката разказа за случката в закрития паркинг, като премълча някои подробности — че един „свидетел“ е видял мъж в униформа, кафява или цвят каки. Тя добави:

— Любовно увлечение като това на Прейър е безвредно; то просто е досадно. Честно казано, по-загрижена съм от трескавото желание на Уокър да ми се хареса. Но да го свързвате с изчезванията? Това е прекалено.

— Той сам се е свързал с тях — обади се Болд.

— Те са новината на деня, Лу. Целият град говори за Хебрингър и Рандолф. Стига де!

Сержантът се опита да разсее напрежението между тях.

— Нейтан Прейър не е безвреден — каза той. — Попитай моториста, когото очисти.

— Той беше оправдан за това, Джон — намеси се бързо лейтенантът. — Разбра се, че е имало престрелка.

— Не е имало никаква престрелка и тримата знаем много добре това — заяви Ламоя.

Настана неловка тишина. Сержантът се размърда неудобно на стола си.

— Подкрепям Лу, Дафни. В момента яхтата е прекалено опасна за теб. Ще разтребя стаята си за гости. Ще останеш при мен, докато не изясним нещата.

Матюс възрази яростно, гледайки към Болд, който се ухили:

— Говориш за вълка в овча кожа!

Ламоя едва не се разсмя на свой ред.