Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Матюс!

— Недей, окей?

— Ще го направя на парчета.

Сержантът стана. Но в същия момент съдебният пристав обяви името на Нийл и един униформен полицай въведе мъжа в залата. Психоложката дръпна Джон обратно на стола.

Лени Нийл заяви, че е невинен, изрази съжаление за загубата на Мери-Ан и му бе предложена гаранция от петдесет хиляди долара — изненадващо ниска сума, предвид характера на обвинението. С един поръчител, той щеше да бъде освободен срещу пет хиляди, залагайки колата си като допълнителна гаранция. Колелата на правосъдието се завъртяха и по-малко от пет минути след появата му в съдебната зала, Лени Нийл бе ескортиран навън като свободен човек. Срещу него щеше да бъде заведено дело, а доста по-късно щеше да бъде назначена дата за разглеждането му. Междувременно Нийл вероятно щеше да остане на свобода под гаранция.

Матюс знаеше, че е важно да успокои Феръл Уокър, за да избегне момент а ла Джак Руби 24 24 Човекът, застрелял Лий Харви Осуалд. — Б.пр. .

Като хвана Ламоя за ръката, тя каза:

— Да поговорим с него заедно.

Сержантът сведе очи към пръстите й, стиснали предмишницата му, и тя побърза да ги махне.

Те си пробиха път през чакащите заподозрени и изтощените защитници и най-накрая се добраха до пътеката между редовете.

Ламоя извика по име Уокър и го спря при вратата на залата. Тримата излязоха вкупом в широкия коридор отвън, където дървени скамейки предлагаха почивка на семейства и приятели с изморени крака. Всички глави бяха наведени. Отчаяни гласове си разменяха изтъркани клишета с разтревожен шепот: „не е честно“, „не го е направил той“. Униформените пазачи, отегчени от подобни твърдения, гледаха право напред, мълчаливи като статуи. Сержантът ги отведе до фонтана, където един шумен компресор щеше да заглушава разговора им.

— Той си тръгна — каза Феръл Уокър, а в гласа му се усещаше гняв.

— Това е само едно заседание за повдигане на обвинение.

— Те го пуснаха да си отиде.

— Пуснаха го под гаранция — отвърна Ламоя. — Това изненада и нас, въпреки че не е нещо необичайно. Повярвайте ми, Нийл ще влезе в затвора заради сестра ви.

Уокър не показа с нищо, че е чул думите му; цялото му внимание беше съсредоточено върху Матюс. Тя долови в това внимание нещо, близко до боготворене; едно обожание, едновременно агресивно и малко противно.

— Казах ви, че ще продължим разследването сами.

— Казах ви, че ще имате нужда от моята помощ — възрази той, вдигайки същата хартиена торба, която й беше показал преди това.

— Обяд? — попита сержантът.

Матюс и Уокър бяха приковали погледи един в друг, слепи и глухи за всичко останало. Изведнъж психоложката осъзна, че това бе моментът, в който младежът щеше да пресече тънката линия между любовта и омразата, че тя бе човекът, който щеше да го тласне отвъд тази линия и че просто нямаше друг избор. Неизбежността я разстрои, стегна гърлото й и я остави без дъх. Всъщност Уокър сам си причиняваше това; тя беше просто един посредник, длъжен да нанесе съкрушителния удар, който щеше да ги раздели.

Дафни каза:

— Не искам помощта ви и не се нуждая от нея. Нито сега, нито в бъдеще. Всичко между нас вече е приключено.

Тъмните му очи пламнаха от негодувание. Младежът хвърли торбата в краката й, но тя се приземи плавно.

— Ще видим — рече той.

Погледна към Ламоя, осъзнавайки за първи път присъствието му:

— Вие трябва да стоите настрана от това.

После се обърна и се отдалечи, изчезвайки бързо в тълпата.

— Мамка му — каза сержантът.

Матюс вдигна хартиената торба. Отвори я, погледна в нея и поиска химикал от Ламоя. С негова помощ прерови съдържанието: ръчен часовник, кутия цигари, газова запалка, дамско портмоне, от кожените челюсти на което се подаваше акт за превишена скорост.

— На какво искаш да се обзаложим, че е влязъл с взлом в апартамента на Нийл и е конфискувал оттам тези неща? — попита колегата си тя.

— Ако е така, значи току-що ни измами.

— Той си мислеше, че ми помага. Това е тъжната част.

— Ако ги е взел от апартамента на Нийл, значи вече са невалидни като улики.

— Ако изобщо са улики. Наясно съм с това, Джон.

— Тези боклуци няма да ни свършат работа. Трябва да направим нещо.

— Мисля, че току-що го направих — каза психоложката, която се разкайваше за тона, с който бе разговаряла с Уокър, и се чудеше за последиците.

— Чук, чук.

— Влез — каза Болд. Щом видя, че е Матюс, добави: — Здравей. Не сме се виждали скоро. Сядай.