Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Ламоя си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Това устройва ли те? — попита го Болд.

— Няма значение.

— Да или не?

Сержантът кимна и изгледа неодобрително психоложката.

— Тук добре ли се чувстваш, или предпочиташ да се преместиш на хотел? — попита я лейтенантът, като наблегна на втората възможност.

Тя повдигна вежди, препращайки въпроса към Ламоя, който каза:

— Ще оставя настрана отряда за бързо реагиране, докато стане ясно дали очната ставка ще го примами. Когато хората на Барни си тръгнат оттук, тя ще поспи. Тук ни е добре.

Матюс размени поглед с Болд. Неговите очи бяха хладни и резервирани и тя почувства, че го е предала по някакъв неизказан начин. Той се прибираше вкъщи при жена си и децата си, но нейното желание да спи в стаята за гости на един колега полицай беше недопустимо. В погледа й се надигна възмущение, но тя се овладя и не каза нищо.

— Добре — каза някак неловко лейтенантът. — Тя остава.

Той взе шперца и се спря при вратата.

— Сложи си микрофона и се постарай да го носиш у себе си утре сутринта.

Психоложката кимна, усещайки, че всеки момент ще се разплаче, защото Болд бе поискал да й покаже, че ще я държи под постоянно наблюдение.

— Благодаря, Лу — извика тя след него.

Лейтенантът или не я чу, или не пожела да отговори. Разликата между двете възможности я държа будна почти до сутринта.

— Изглеждаш ужасно — каза Болд на следващия ден.

— Помисли си само — отговори Матюс саркастично — каква лишена от стрес нощ прекарах.

Общественият защитник на Нийл се беше съгласил и беше организирал явяването на клиента му на очната ставка. Мъжът изглеждаше доста изненадан, когато видя, че на тротоара на Трето авеню ги чакат двама лейтенанти от полицията. Дафни бе решила да пресрещнат адвоката и Нийл пред предния вход на Обществена безопасност, за да дадат време на Уокър — ако се криеше някъде наоколо — да осъзнае, че психоложката е спазила обещанието си за очна ставка. Това щеше да даде възможност и на спецотряда да локализира Уокър, докато наблюдава сградата. Закачената за колана на Болд радиостанция щеше да ги държи информирани за всяко развитие на операцията.

Вместо това иззвъня клетъчният му телефон. Когато Лу отговори на обаждането, Матюс се опита да отведе другите двама мъже настрана и да осигури известно уединение на Болд, като попита Нийл какво знае за взаимоотношенията на Мери-Ан с брат й след смъртта на баща им.

— Не сте длъжен да отговаряте — посъветва клиента си адвокатът.

Нийл каза:

— Старецът се държеше като копеле и с двамата. Хлапето пропадна, няма съмнение. Прееба всичко. Загуби всичко. Но, по дяволите, това беше глупаво. Не трябваше да се отдава на разгулен живот.

— Разчитал е на Мери-Ан — предположи психоложката.

— Шибанякът пропадна, казвам ви.

— Вие подкрепяхте ли желанието й да помага на брат си или бяхте против това?

Адвокатът повтори предупреждението си, този път по-остро, и Нийл послуша съвета му, като предпочете да замълчи.

Болд приключи разговора си и каза на Матюс:

— От техническия екип са готови с онзи доклад. — От начина, по който лейтенантът наклони глава, Дафни разбра, че имаше предвид доклада за скривалището в Подземието — след годините на съвместна работа тя можеше да разчита жестовете му, — но от думите му Нийл можеше да остане с убеждението, че става въпрос за доклада от огледа на колата му; доклад, с който вече разполагаха и който не ги вълнуваше особено. — Ще ви придружа до горе, а после ще отида да се запозная с доклада.

Психоложката погледна към радиостанцията на кръста му и общественият защитник на Нийл забеляза това.

— Какво става? — попита той. — Защо е тази радиостанция?

— За да поддържам контакт — отговори Болд.

Адвокатът погледна мобилния телефон в лявата ръка на лейтенанта и очевидно усети, че зад това се криеше нещо повече.

— Така ли? Ами тогава да влезем в сградата и да осъществим някакъв контакт. Всички си имаме и друга работа.

Очната ставка, в която взеха участие няколко детектива, един портиер и Лени Нийл, всеки от които държеше номер и гледаше под светлината на ярки лампи към стъклото за еднопосочно виждане, премина според очакванията — доведеният от Ламоя шофьор на камион посочи един детектив от отдел „Специални посегателства“ като човека, хвърлил Мери-Ан от моста Аврора. Фактът, че бе станал свидетел на убийството преди две седмици и че през онази нощ бе валяло и е било тъмно като в стомаха на крава, не помагаше изобщо на паметта му.