Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Добре ли си?

— Не — отговори тя, като разтърси коса и наведе глава. Чувстваше се ужасно слаба, защото бе реагирала по този начин. — Мисля, че някой е влизал в мансардата, Джон.

— Какво?

— Май бях забравила да затворя един прозорец.

Лицето му се изопна, но той успя да каже:

— Няма нищо.

— Не е така. Вината е моя и аз съжалявам.

— Това не означава…

— Подът беше мокър — прекъсна го Дафни.

— Заради отворения прозорец — предположи сержантът.

— Не. Ето тук. — Тя посочи мястото. — Следи от обувки. Може би мои, а може би не. Ако не са мои, сигурно са били оставени, докато съм разхождала Блу навън. — Чувстваше се ужасно, въпреки опитите на Джон да омаловажи нещата. — Мисля, че трябва да провериш всичко ценно, което притежаваш. Не съм пипала нищо, а тук не беше разхвърляно.

— Няма много за крадене — каза той. Но Матюс видя, че се бореше с гнева си. За да разсее напрежението, Ламоя провери няколко чекмеджета. — Бельото ми е тук. Чорапите също.

Психоложката изпита желание да го прегърне.

— Виждаш ли, че е по-добре да се върна на яхтата?

— Не е така. — Той се зае да проверява всекидневната. — Уокър?

— Възможно ли е Нейтан Прейър да знае къде живееш?

Въпросът обезпокои сержанта.

— Мислиш ли?

— А Нийл или Уокър?

— Сигурно, ако някой от тях ни е проследил.

— Ами Прейър? Нашите адреси са достъпни за братята ни в синьо. Не за обществото.

— И какъв е мотивът му? — попита Ламоя. — Да открадне мръсното ти бельо или нещо подобно?

— Много умно.

— Баретите задържаха за известно време Прейър, след като ни провали наблюдението. Времето не съвпада. Не виждам как би могъл да е той.

— А Нийл? Това до известна степен ми звучи по-логично. Може да си мисли, че разполагаме с документация по случая. Може да ме е видял да влизам сама и да е решил да ми даде урок. Никога не подценявай силата на вината, Джон.

Той направи гримаса.

— Опитът ми ме е научил на всичко, което трябва да знам. И продължава да ме учи. Не се нуждая от учител.

— Не се нахвърляй върху мен. Нийл може още да е тук.

— За да ни върне взетото.

— Нещо такова, да. Правя предположения, Джон.

— А случайно да четеш мисли? — попита сержантът. Той я накара да седне на масата и двамата започнаха да закусват препечени филийки с топено сирене, докато Ламоя й разказваше по-голямата част от разговора си със Синди Мартин. Най-пикантните моменти бяха премълчани.

Дафни каза:

— Значи децата са споделяли обща омраза към бащата, а когато той е умрял, е нямало какво толкова да споделят. Мери-Ан се е събрала с Нийл, вероятно чувствайки се свободна за първи път в живота си. Но малкият брат Феръл е нямал такъв късмет. Чувствал се е изоставен. Мери-Ан е била за него едновременно майка и сестра. Ако такова нещо сполети внезапно човек, той трябва да запълни бая голяма празнина.

— И Уокър е решил да я запълни с теб.

— Нямах предвид това.

— Кажи ми, че греша.

Взеха си по още една препечена филия. Матюс изяде своята с мед и изпи втора чаша чай, след което каза:

— Втора поредна нощ. Съсипана съм.

Тя знаеше, че сержантът нямаше да я остави да почисти. Миг по-късно се върна с пистолета и електрошока, които той й беше дал.

— Можеш да ги задържиш — рече Ламоя.

Психоложката ги остави на плота.

— Беше невероятно мило от твоя страна да направиш това за мен, Джон.

— Бих направил всичко за теб, Матюс. Знаеш го.

Сериозността на изявлението увисна между тях. Дафни знаеше, че ако просто излезеше от стаята, щеше да постави Ламоя в неловко положение, затова я прекоси, приближавайки се на няколко инча от него. После направи още една крачка и те се прегърнаха. Тялото му беше невероятно мускулесто. Освен че си размениха физическа топлина, между тях протече ток. Гърдите и слабините й пламнаха. Като отстъпи назад, тя се обърна бързо и пожела на сержанта лека нощ, надявайки се, че не е забелязал как се бяха втвърдили зърната й под тениската. Тук имаше твърде много линии, които можеха да бъдат пресечени. Трябваше да се върне на яхтата си, въпреки че никак не й се искаше.

Матюс попита:

— Защо да не проверим за скрити места леговището, което Лу откри? Защо да не претърсим всяка позната част от Подземието? Уокър трябва да се крие някъде долу, нали?

— Утрото е по-мъдро от вечерта — отговори Ламоя. — Ако имаше нещо, което трябва да знаем, щяхме да го узнаем. — Той се усмихна. — Лека нощ.

— Приятни сънища — пожела му тя.

Джон измърмори нещо под носа си. Матюс се зарадва, че не го чу.