Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Десет минути по-късно тя се приготви за лягане, като затвори вратата на кабинета и свали долнището на анцуга си. Мушна се под олекотената завивка, а леглото й се стори по-уютно от когато и да е било. Блу задраска по вратата и Дафни стана да я открехне, така че кучето да може свободно да влиза и излиза. Миг по-късно се шмугна отново под завивката с мисълта, че малките удоволствия в живота често се оказваха големи.

Може би Ламоя беше купил „Полок“, защото във филма бяха засегнати темите за алкохолизма и депресията — част от неговата рехабилитация. А може би просто заради актьорската игра. Матюс се зачуди защо съзнанието й се занимаваше с този въпрос, докато заспиваше. Тя се обърна, мушна ръка под възглавницата, ахна, подскочи и едновременно с това се претърколи от леглото.

— Джон! — извика инстинктивно.

Той се появи на около пет крачки от нея. Без риза, по сиви шорти, под които се подаваха крачолите на белите му боксерки. Дафни остана на пода с вдигната над пъпа тениска и изрязани бикини, които показваха повече, отколкото би искала да се вижда. Но никой от тях не гледаше към другия, защото погледите им бяха приковани към леглото за гости. По време на бурната си реакция Матюс бе захвърлила възглавницата настрани. Причината за цялата бъркотия лежеше на чаршафа.

Един ключ. Шперц. Чаршафът беше леко мокър на мястото, където го бе докоснала нечия ръка.

— Какво, по дяволите, е това? — Сержантът се приближи.

Дафни се надигна и придърпа надолу тениската си, но не можа да се прикрие напълно.

— Изглежда Уокър държи на обещанието си — каза тя с пресеклив глас.

— Хебрингър и Рандолф? Мислиш ли?

— По-добре да се обадим на Лу.

— Не мога да заявя със сигурност, че е бил той, не. — Матюс беше облечена в едно синьо вълнено яке на Ламоя със закопчан догоре цип и със същото сиво долнище на анцук. Косата й беше прибрана с шнола на тила.

— Вдигнахме цялото управление под тревога — каза Болд, докато наблюдаваше как техническият екип на Барни Лофгрин изследваше мансардата на Ламоя.

Джон изпухтя. Лейтенантът го погледна втренчено.

— Сержант, имаш ли да кажеш нещо, което би могло да е от полза?

— Не, сър.

Матюс никога не бе усещала подобно напрежение между двамата мъже.

— Господа — рече тя, за да им покаже колко глупаво се държаха.

Ламоя се обади:

— Дайте ми един отряд за бързо реагиране и време до края на нощта и ще го доведа в Кутията, преди да изпиете втората си чаша чай, сър.

— Няма да действаме така — каза Дафни, карайки и двамата да се обърнат към нея. — Той изпълни своята част от сделката. — Тя посочи шперца, прибран в пластмасово пликче за доказателства с етикет отгоре. — Така че и ние ще изпълним нашата, като заведем Нийл на очна ставка.

— С шофьора на камиона? — попита сержантът. — Мислиш ли? Това няма да ни помогне, Матюс.

— Но ще изпълним нашата част от сделката. Ако се отнесем с него като с информатор…

— Ще спечелим доверието му — довърши Болд и кимна.

— Но той не е информатор — протестира Ламоя. — Той е един проклет психопат, на когото му хлопа дъската.

Психоложката, изглежда, не хареса определението, защото го погледна остро.

— Ще открием какво отваря този шперц, ще организираме очната ставка, ще те държим под наблюдение — заяви Болд на Матюс.

— Не става въпрос за мен — каза тя. — Аз съм посланикът, това е всичко. Може би и доверено лице; може би той смята, че може да говори с мен.

— А може би си мисли — изстреля в отговор сержантът, — че си втора Мери-Ан и иска да поеме към залеза с теб… или върху теб.

— Това е неуместно — отсече Дафни.

— А откъде да знаем дали не е издевателствал над сестра си, след като старият е хвърлил топа и преди да се появи Нийл, който му е откраднал забавлението?

— Не знаем — отговори честно тя.

— Какво за бащата? — попита Болд, напълно игнориран от двамата.

— Откъде да знаем дали онези риболовни „инциденти“ не са били в резултат на игричките на малкия брат със сестрата?

— Не знаем. — Матюс усети, че всеки момент ще му се развика.

— Нямам какво повече да кажа — заяви сержантът.

Болд повтори:

— Ще проверим шперца. Утре ще организираме очната ставка и ще засилим наблюдението над теб. Нещо против?

— Той ще наблюдава сградата на Обществена безопасност — съобщи Дафни, — за да види дали ще доведем Нийл за очна ставка. Дали ще изпълня моята част от уговорката. Това ще е нейното изпълнение, окей? Ако доведем Нийл за очна ставка и проведем наблюдението както подобава, Уокър ще се озове в ръцете ни. Няма да се налага да го издирваме. — Тя добави: — Ако хвърлим във водата стръв, рибата ще дойде сама при нас.