Майкъл Крайтън - Микро

Реши да играе твърдо. Наведе се напред, превключи гласа си на официалния тон и каза:

— Компанията или някой от служителите й заподозрян ли е в престъпление?

Уатанаби направи дълга, многозначителна пауза.

— Не — отвърна той най-сетне. — Засега.

— Радвам се да го чуя, лейтенант. Защото тази компания много държи на морала. Основателят, Винсент Дрейк, е известен с това, че инвестира в лекарства за болести, които никой не си прави труда да лекува, защото не са доходоносни. Господин Дрейк е добър човек, чието сърце е там, където са парите му.

Лейтенант Дан Уатанаби изслуша това с безизразно лице.

— Искате да кажете, че парите му са там, където е сърцето му.

— Точно това казах — отвърна Макеле, без да сваля поглед от него.

Уатанаби постави визитката си на бюрото и написа телефонен номер на нея.

— Това е мобилният ми. Обаждайте се по всяко време, ако изскочи нещо. Мисля, че господин Дрейк ме очаква.

Вин Дрейк седеше зад бюрото си, облегнат в президентското кресло. Подът беше покрит със стар персийски килим, във въздуха се носеше приятното ухание на пура. По аромата Уатанаби предположи, че пурата струва повече от десет долара. Кабинетът нямаше прозорци. Осветлението бе меко. През една притворена врата се виждаше лична баня с мраморни плочки. Интересна гледка за един склад. Този тип определено полагаше грижи за себе си.

— Много сме разстроени от последните събития — каза Дрейк. — Надяваме се, че ще можете да ни помогнете.

— Правим всичко по силите си — отвърна Уатанаби. — Просто искам да събера малко допълнителна информация относно изчезванията.

— Разбира се.

Уатанаби хареса портрета на Дрейк на стената зад домакина. Не беше лош. Може би малко претенциозен, но изпълнен с живот.

— Можете ли да ми кажете с какво се занимава компанията ви?

— Най-общо казано, произвеждаме малки роботи и ги използваме да изследват природата като средство за откриване на нови лекарства за спасяването на човешки живот.

— Колко малки?

Дрейк сви рамене и показа с палец и показалец.

Уатанаби присви очи.

— Искате да кажете, че са около сантиметър? Колкото фъстък?

— Може би малко по-малки — отвърна Дрейк.

— Колко по-малки?

— Малко.

— Примерно един милиметър?

Дрейк го дари с бегла усмивка.

— Това едва ли е постижимо.

— Но вие сте го постигнали.

— Какво да сме постигнали?

— Произвели сте роботи с размери един милиметър.

— Стигаме до въпроси, касаещи фирмени тайни — каза Дрейк и се облегна назад.

— Имали ли сте промишлени инциденти с роботите си?

— Инциденти? — Дрейк се намръщи, след което се изкиска. — Да. Често.

— Има ли пострадали хора?

— Обратното. — Дрейк се разсмя. — Хората случайно настъпват роботите. И роботите винаги губят. — Въздъхна и си погледна часовника. — Имам среща.

— Разбира се. Само още едно нещо.

Щеше да опише видяното през микроскопа, но нямаше да му покаже снимка на устройството — снимката беше улика, а човек не бива да показва уликите си. Затова заговори неопределено.

— Имаме сведение за устройство, доста малко, което има нещо като перка и режещи остриета. Вероятно може да лети или да плува в кръвоносната система на човек. Това продукт на „Наниджен“ ли е?

За момент Дрейк не отговори; Уатанаби си помисли, че моментът се проточи малко повече от необходимото.

— Не — отвърна Дрейк. — Не произвеждаме подобни роботи.

— А някой друг произвежда ли ги?

Дрейк го изгледа внимателно. Накъде биеше това ченге?

— Мисля, че описвате теоретично устройство.

— От какъв вид?

— Ами би могло да е хирургически микроробот.

— Какво?

— Хирургически микробот. Наричан също хирургобот. Много малък робот, използван за медицински процедури. На теория може да бъде направен толкова малък, че да циркулира в кръвоносната система на пациента. Екипирани със скалпели, ято подобни устройства могат да се окажат безценни в микрохирургията. Могат да се инжектират в пациента и да стигнат по кръвоносните съдове до съответната тъкан. Например могат да се справят със запушвания на артериите. Или с ракови клетки. Да ги убиват една по една и така да унищожат рака. Но засега хирургоботите са само мечта.

— Значи не произвеждате тези… как бяха… хирургоботи?

— Не такива, за съжаление.

— Извинете, но не разбирам — рече Уатанаби.

Дрейк въздъхна.

— Стигаме до един много деликатен въпрос.

— Защо?

— „Наниджен“ прави проучвания… за вас.