Майкъл Крайтън - Микро

Осата хареса плячката.

Самото ужилване стана много бързо. Две жила в предпазни обвивки се появиха от отвор под пипалцата. Когато се забиха в Рик точно под мишниците му, те се стрелнаха в него едно след друго и продължиха навътре.

Рик усети как иглите проникват в него. Болката беше ужасяваща.

Керън се хвърли към осата, размахвайки мачете, но бе закъсняла. Осата отлетя заедно с Рик. Керън видя как краката му ритат, но след това тялото му се отпусна.

Осата кацна на комина, напъха Рик вътре, като го буташе с глава, и влезе след него в тясната тръба. Последно изчезна жилото.

Скрити в песъчливия район, Керън и Дани обсъждаха какво да правят.

— Рик е мъртъв — каза Дани Мино.

— Откъде знаеш? — попита Керън Кинг.

Дани завъртя очи.

На Керън отчаяно й се искаше Ерика Мол да беше тук; тя щеше да знае много за осата.

— Може да е още жив.

Дани само изстена.

Керън трескаво се мъчеше да си спомни какво беше научила за осите от „101 въпроса за ентомологията“.

— Това беше оса единак, ако не се лъжа.

— И какво от това. Стига вече, моля те.

— Чакай малко. — Онзи курс по насекоми в колежа… — Осите единаци са женски, разбира се. Строят гнездо за малките си. Май парализираха жертвите си, но не ги убиват, а хранят с тях малките.

Нямаше представа за кой точно вид оса ставаше дума в случая и как живееше в действителност.

— Хайде! — Дани стана и понечи да тръгне.

Керън извади мачетето си.

— Какво правиш? — попита я той.

— Рик спаси живота ми — отвърна Керън.

— Ти си побъркана.

Тя не отговори. Извади точилото от колана си и го прокара по острието.

— Онази кучка държи Рик.

— Не, Керън! Недей!

Тя не му обърна внимание. Отвори раницата и извади радиостанция и челник. Взе втора радиостанция и я метна на Дани.

— Сложи си това. — Изправи се и се втурна към комина. — Чуваш ли ме, Дани? — попита в микрофона.

Дани лежеше по корем в сянката на някакво дребно растение.

— Ти си луда? — извика той по радиото.

Керън долепи ухо до комина. Беше изграден от изсъхнала пръст и миришеше странно. Слюнка на насекомо, използвана като лепило. Усещаше леко трептене под краката си — идваше от крилете на осата. Там долу имаше гнездо. Трептенето продължи известно време, после започна да се премества нагоре и да приближава. Осата излизаше от леговището си.

Керън застана в сянката на комина, опитваше се да стане невидима.

Главата на осата се появи, а Керън се притисна плътно в комина. Полусферичните съставни очи я погледнаха. Керън бе сигурна, че е била забелязана, но осата не реагира, а полетя. Започна да се движи на зигзаг, като се ориентираше, след което се понесе по права линия на северозапад към далечните си ловни полета.

Когато осата се превърна в точка и изчезна, Керън направи крачка назад и заби мачетето в комина. Започна да го сече. Направи го на парчета, като непрекъснато гледаше на северозапад. Опасяваше се, че осата може да се върне. Небето обаче оставаше пусто. Керън разчисти отломките и скочи с краката напред в тунела.

— Не ме оставяй! — извика Дани.

Керън нагласи слушалките и включи радиостанцията.

— Чуваш ли ме?

— Ще умреш, Керън. Ще остана сам-самичък…

— Обади ми се, ако я видиш.

— Ох…

— Ясно. Край — каза Керън и се изключи. Трябваше да действа бързо, да се опита да намери Рик и да го измъкне. Осата можеше да се върне всеки момент.

Тунелът имаше заоблени стени от спечена глина и продължаваше стръмно надолу. Керън се спускаше с краката напред, като се оттласкваше с длани и лакти. Беше тясно. През входа зад нея се процеждаше светлина, но тя бързо отслабна със спускането дълбоко под земята. Керън включи лампата. В тунела се усещаше остра, но не неприятна миризма. Предположи, че е от феромоните на осата майка. Към това се добавяше някаква воня, която ставаше все по-силна.

Изведнъж стигна до пропаст. Тунелът продължаваше като вертикална шахта. Клаустрофобията едва не я задуши, когато погледна надолу — тъмна дупка, която продължаваше в нищото, сякаш нямаше дъно. Рик бе някъде долу. Такъв ми е късметът — помисли си тя. — Е, той „ми спаси живота“. Задължена съм му. А аз дори не го харесвам.

Завъртя се в тесния тунел и седна на ръба на шахтата. Спусна се в дупката и заслиза, притиснала ръце и крака в стените. Определено не искаше да падне. Ако се заклещеше, можеше да не успее да се измъкне. Помисли си как попада в капан във вертикална шахта, докато гигантска оса се спуска отгоре й… Не мисли за такива неща.