Майкъл Крайтън - Микро

— Добре ли си, човече?

— Какво означава този въпрос?

— Как е ръката ти?

— Нищо й няма!

Дани обаче се взираше в ръката си. Някакъв мускул в нея се сви, издувайки плата на ръкава, после се отпусна, отново се сви. Движението изглеждаше неволно. Дани сякаш беше изгубил контрол над мускулите си.

— Защо прави така? — попита Рик, когато спазмите тръгнаха на вълни по ръката на Дани. Сякаш крайникът живееше свой собствен живот.

— Нищо не прави — настоятелно отвърна Дани.

— Но, Дани, ръката ти трепери…

— Не! — извика Дани, отблъсна го, хвана ръката си и се дръпна от Рик, сякаш пазеше футболна топка.

Рик започна да подозира, че Дани напълно е изгубил контрол над ръката си.

— Можеш ли да я раздвижиш?

— Току-що го направих.

Изведнъж се чу звук като от раздран плат. Дани застена.

— Не… не… — Ризата му най-сетне се беше раздрала. Под ръкава се откри ужасна гледка. Кожата бе станала прозрачна като мазна оризова хартия. Под нея се виждаха тлъсти овоиди, които леко помръдваха доволно.

— Осата е снесла яйца — досети се Рик. — Била е паразит.

— Не! — изкрещя Дани.

Яйцата се бяха излюпили. В ларви. Личинки. Които сега се хранеха с ръката му. Дани впери поглед в нея, като я притискаше и стенеше. Пукащите звуци… когато яйцата се излюпваха… личинките дълбаеха… дъвчеха ръката му… Дани изскимтя и започна да крещи.

— Ще се излюпят!

Рик се опита да го успокои.

— Ще намерим медицинска помощ. Близо сме до базата…

— Умирам!

— Няма да те убият. Те са паразити. В техен интерес е да останеш жив.

— Защо?

— За да продължат да се хранят…

— Ох, Господи, ох, Господи…

Керън му помогна да стане.

— Хайде. Трябва да продължим.

Тръгнаха отново, но Дани ги бавеше. Непрекъснато се препъваше и сядаше. Не можеше да откъсне поглед от ръката си, сякаш личинките го бяха хипнотизирали.

По пътя стигнаха до някаква тръба от слепени буци пръст, която се подаваше от земята като огънат комин.

— Иска ми се Ерика да беше тук — рече Керън. — Тя щеше да ни каже какво е това.

Трябваше да приемат, че пръстеният комин таи нещо опасно, най-вероятно някакво насекомо. Заобиколиха го отдалеч, готови да побегнат и при най-малкото движение. Накрая тръбата остана зад тях, а Голямата канара вече бе по-близо.

Тя беше майка. Подобно на пеперудите, пиеше единствено нектара на цветята. Но въпреки това бе и хищник. Ловуваше за малките си — те се хранеха с месо. Подобно на всички хищници, тя бе интелигентна, способна да се учи, с отлична памет. Всъщност имаше си девет мозъка — един главен и осем по-малки, наредени като мъниста по гръбначния й нерв. Тя се нареждаше сред най-умните насекоми.

Беше се чифтосала веднъж с партньора си, който бе умрял веднага след това. Тя беше царица, прекарваща целия си живот в уединение. Беше оса единак.

Изпълзя от комина и погледна слънцето. Най-напред се появи главата й, следвана от тялото. Крилете й обикновено бяха прибрани плътно на гърба, подобно на сгънато ветрило. Тя ги разгъна и разпери, за да могат мускулите й да се сгреят от слънчевите лъчи.

Когато осата изпълзя от комина, хората замръзнаха. Беше наистина огромна, със съчленен корем на жълти и черни ивици. Разпери криле, размаха ги с гръм и полетя. Краката й се клатеха под нея.

— Залегнете!

— Плътно на земята!

Тримата се хвърлиха на земята и запълзяха към най-близкото убежище — рехави треви, камъчета.

Отначало осата не ги забеляза, но след като се издигна над комина, полетя на зигзаг, за да се ориентира за предстоящия лов. По време на тази фаза гледаше към земята, без да пропуска нито една подробност. Пазеше в паметта си точна карта на терена.

Видя нещо ново.

Три обекта в югоизточния квадрант от комина. Бяха живи. Пълзяха по земята. Приличаха на плячка.

Осата незабавно промени курса си и се понесе надолу.

Осата се обърна и пикира ужасно бързо. Избра Рик Хътър и кацна върху него.

Рик се претърколи по гръб, размахвайки мачете, докато осата го душеше с крака. Крилете й го блъскаха. Тя го улови леко в челюстите си.

— Рик! — изкрещя Керън и се втурна към него с вдигнато мачете.

Той не можеше да диша. Челюстите бяха изкарали въздуха от гърдите му, но незнайно защо не го бяха пронизали. Осата беше много внимателна.

Тя изви телцето си под себе си и насочи жилото си към Рик. Бронираните плочи в края на корема се разделиха и между тях се появиха два меки пръста, покрити с чувствителни власинки. Тези пръсти бяха пипалцата на жилото. Те докоснаха врата и лицето на Хътър, опитвайки кожата му.