Майкъл Крайтън - Микро

— Успех — каза на глас Керън и пусна чехълчето. Загледа го как бърза да се отдалечи, въртейки се като тирбушон. — Не се различаваме особено от тези протозои — каза тя на Рик.

— Лично аз не виждам прилика — отвърна той.

— Човек е протозоа в деня на зачеването си. Както обича да казва биологът Джон Тайлър Бонър, човешкото същество е едноклетъчен организъм със сложно размножително тяло.

Рик се ухили.

— Размножителното тяло е най-добрата му част.

— Доста грубо — отбеляза Керън. Ерика му се ухили.

Сянка закри за миг езерцето и отгоре отекна писък. Тримата инстинктивно потопиха глави във водата. Когато се показаха отново, Рик се огледа.

— Птици — каза той.

— Какви? — попита Керън.

— Нямам представа. Както и да е, отидоха си.

Изпраха дрехите си от прахта и калта, проснаха ги да се сушат и легнаха на мъха да се попекат на слънце. Дрехите изсъхнаха бързо.

— Трябва да продължим — каза Рик Хътър, докато закопчаваше ризата си.

Точно тогава далечните крясъци се засилиха и над тях се появиха тъмни форми. Хората скочиха на крака.

Птиците кръжаха покрай скалите, кацаха и отлитаха. Събираха храна. Крясъците им разкъсваха въздуха.

Една птица кацна пред тях. Беше огромна, с лъскави черни пера, жълта човка и будни очи. Заскача наоколо, изследвайки мястото. Нададе пронизителен дрезгав крясък, след което внезапно отлетя. Още птици закръжиха над тях, оглеждайки равния участък и кацайки по вкопчилите се в скалите дървета. Хората усетиха многобройните погледи върху себе си. Птичите крясъци се чуваха от всички страни.

Рик се хвърли към хексапода и грабна газовата пушка.

— Това са скорци мина! — извика той. — Скрийте се!

Мина бяха месоядни.

Дани се изтъркаля от хексапода и се скри под него. Керън беше залегнала зад един камък, а Ерика се зарови в туфа мъх. Рик бе коленичил на открито с пушка в ръце и следеше черните форми, които се носеха покрай скалите и крясъците им отекваха в тях.

Птиците го видяха. Не се страхуваха от толкова дребни неща. Една кацна и заскача по земята към него. Рик стреля. Оръжието изсъска и го блъсна назад, но в същия миг птицата скочи и полетя надолу. Беше пропуснал. Трескаво презареди. Затворът на пушката беше ръчен и оръжието трябваше да се зарежда при всеки изстрел.

Реши, че птиците са около трийсет. Летяха покрай скалите с оглушителни крясъци.

— Ловуват на групи — каза Рик.

Наблизо кацна друга птица.

Рик дръпна спусъка. Нищо не се случи.

— Мамка му!

Засечка. Рик трескаво дръпна затвора. Птицата скочи към него и наклони глава на една страна. Клъвна към него и измъкна пушката от ръцете му. Тя беше лъскава и бе привлякла вниманието й. Птицата удари пушката в един камък, смачка я и я захвърли настрани. После вдигна глава, отвори човка и нададе крясък, от който земята сякаш се разтресе.

Междувременно Рик се беше проснал по корем и пълзеше към харпуна, който лежеше край езерцето.

Птицата насочи вниманието си към Ерика, която трепереше в мъха. Вперила поглед в създанието, тя изведнъж изгуби самообладание. Скочи и побягна с наведена глава и скимтене.

— Ерика, недей! — викна Рик.

Движението на Ерика привлече вниманието на птицата и тя скочи към нея.

Керън Кинг гледаше и внезапно взе решение. Щеше да жертва живота си за Ерика. Щеше да й даде шанс да живее. Струва си, помисли си тя, изправи се и се затича към птицата, размахвайки ръце.

— Хей! Вземи мен!

Птицата рязко се отклони и клъвна, но не улучи и Керън се просна на земята. Ерика вече беше скочила в хексапода и се мъчеше да го подкара. Паниката я бе обхванала напълно; не знаеше какво прави, единственото й желание бе да се махне оттук.

— Спри! Заповядвам ти да спреш! — извика й Дани.

Ерика не му обърна внимание. Хексаподът подскочи и започна да се катери по скалата. Но машината беше абсолютно открита.

Ерика изоставяше другарите си.

— Ерика! Върни се! — изкрещя Керън.

Ерика вече не можеше да чуе когото и да било.

Блестящият хексапод, който се катереше пъргаво по скалата, явно се стори интересен и може би вкусен на птиците. Една изпърха до машината и измъкна Ерика от седалката. Раници и вещи се посипаха от хексапода, който се търкаляше надолу по скалата и отскачаше във въздуха. В следващия миг изчезна.

Птицата кацна с Ерика Мол в човката си. Блъсна я няколко пъти в скалата и затръска глава, за да я убие. След това отлетя с трупа, но моментално се спречка с друга и двете се сбиха във въздуха, като разкъсаха тялото на Ерика Мол.