Майкъл Крайтън - Микро

— Накъде да го насоча?

— На северозапад. Към снабдителна станция „Ехо“.

— Разбрано. — Тя затрака на клавиатурата и ориентира предавателя.

— А сега подайте сигнал.

Младата жена въведе команда и се загледа в екрана.

— Нищо — рече тя.

— Започнете претърсване на района около станцията.

Известно време жената въвеждаше команди, но не получиха никакъв резултат.

— А сега насочете предавателя нагоре по склона.

След малко лицето й грейна.

— Засякох го. Отговори ми.

— Къде се намира устройството?

— Господи! На скалите. На половината път към Тантал. — Жената извика картина на екрана и посочи едно място по планинския склон, високо над долината Маноа. — Как се е озовало там?

— Не зная — отвърна Макеле.

Значи някой беше оцелял и сега караше хексапода нагоре по планината. Интересно.

Макеле се върна в кабинета на Дрейк.

— Просто за всеки случай реших да засека хексапода. Получих ответен сигнал. Познайте. Хексаподът е на половината път до Тантал.

Дрейк присви очи. Ама че работа. Някой се беше измъкнал от хищника, който бе изял Телиъс и Джонстън.

— Можем ли да намерим хексапода и да го приберем?

— Скалите са много стръмни. Не мисля, че в момента бихме могли да стигнем до него. Можем да разберем приблизителното му местоположение. С точност стотина метра.

Устните на Дрейк бавно се разтеглиха в широка усмивка.

— Интересно… може би са се насочили към базата „Тантал“.

— Да, възможно е.

Дрейк избухна в смях.

— Базата „Тантал“! Ха! Иска ми се да видя физиономиите им, когато стигнат там. Очаква ги гадна изненада — ако изобщо се доберат до базата. — Изражението му стана сериозно. — Качи се при кратера и се погрижи да бъдат изненадани. Аз ще следя движението им.

Рик караше, когато се чу звън и комуникационният панел на хексапода оживя. На един екран светна надпис: ОТГОВОР 23094–451.

— Какво е това, по дяволите? — изуми се Рик.

Дани седеше оклюмал до него.

— Изключи това чудо.

— Не мога. Само се задейства.

Дали някой се опитваше да се свърже с тях? Може би Дрейк. Панелът отново притихна, но Рик имаше чувството, че Дрейк може би знае къде се намират. Ако наистина беше така, какво щяха да правят, ако ги намери? Газовата пушка беше безполезна срещу човек с нормални размери.

— Радиото се държи странно — каза той на Керън, която вървеше до машината.

Тя сви рамене.

Теренът продължаваше да се изкачва стръмно нагоре. Стигнаха до една ниска скала и хексаподът я изкатери. Горе заобиколиха туфа острица и стигнаха до един камък.

— Стоп! — каза Рик.

Приближи камъка — под него имаше нещо черно и лъскаво.

— Долу се крие някакъв бръмбар — каза той. — Ерика, от кой вид е?

Ерика се вгледа в бръмбара. Беше метромен, от същия вид, който бяха видели малко след пристигането си в микросвета.

— Внимавай — каза тя. — Пръска гадости.

— Точно това исках да чуя — рече Рик.

— Какво си намислил? — попита го Керън.

— Тук се води химическа война. На нас също ни трябват химически оръжия.

— Не ни трябват — отвърна Керън. — Имаме си бензо спрей.

Тя извади спрея от джоба си — веществото, което беше приготвила в лабораторията и се надяваше да покаже на Вин Дрейк. Натисна помпата, но от бутилката не излезе нищо. Беше го изразходвала срещу стоножката.

Рик беше твърдо решен да напълни бутилката отново. Промъкна се напред с пушката, прицели се и стреля по бръмбара. Иглата проби бронята, насекомото потръпна и запръска химикали около себе си в предсмъртни гърчове. Завоня на киселини.

Ерика ги увери, че в самия бръмбар са останали предостатъчно защитни вещества. Рик надяна премяната си на смахнат учен — гумената престилка, очилата и ръкавиците — и се захвана за работа.

Първо обърна мъртвия бръмбар по гръб. След това с мачетето започна да почуква бронираните сегменти на корема, търсейки отвор.

— Пробвай между шестия и седмия сегмент — посъветва го Ерика. — И махни склеритните плочи. Внимателно.

Рик пъхна острието между сегментите и използва мачетето като лост, за да вдигне броните. Те се отделиха с хрущене. Под тях имаше мазнина. Рик внимателно започна да я реже.

— Трябва да намериш две торбички в основата на корема — обясни Ерика, която беше коленичила до него. — Гледай да не спукаш някоя, че ще съжаляваш.

Рик извади един орган с формата на топка за ръгби, после втори. Това бяха въпросните торбички. Бяха затворени — мускулите им бяха стегнати. Следвайки инструкциите на Ерика, той сряза мускулите и от торбичката потече воняща течност.