Майкъл Крайтън - Микро

Теренът бе станал много стръмен. Почвата отстъпи на трошащи се камъни, пясък и застинали потоци лава; всичко това бе покрито с треви и малки папрати. Отгоре преплитаха клони коа и гуава, сред които се извисяваха и правите стъбла на палми лулу. По много от дърветата пълзяха увивни растения. Клоните се люлееха от постоянния вятър по планинските склонове, който от време на време блъскаше и машината с човеците. През гората се носеше стена от мъгла — облак, следван от ослепително ярко слънце.

Смъртта на Питър Янсен и Амар Сингх тежеше на специализантите. От осмината запратени в микросвета бяха оцелели само четирима. Броят им бе намален наполовина. Петдесет процента смъртност. Ужасна статистика, помисли си Рик Хътър. По-лоша от вероятността за оцеляване на войниците, провели десанта в Нормандия. Рик знаеше, че предстоят още смъртни случаи — освен ако по някакво чудо не бъдат спасени. Но сега не можеха да се разкрият на никого от „Наниджен“ — Вин Дрейк бе мобилизирал ресурсите си, за да ги намери и унищожи.

— Дрейк още ни търси — отбеляза той. — Сигурен съм.

— Достатъчно — отвърна Керън. Нямаше смисъл да говорят за Вин Дрейк, това само ги караше да се чувстват още по-безпомощни. — Питър нямаше да се откаже — каза тя малко по-спокойно, докато водеше машината право нагоре по една голяма скала. Рик скочи да се повози на хексапода.

Вече бяха навлезли в планинска растителност. Случайните пролуки в зеления балдахин разкриваха поразителни гледки. Отвесните скали на Пали се издигаха навсякъде около тях, недалеч ревеше водопад. Някъде нагоре се виждаше заобленият ръб на кратера Тантал. Машината продължаваше напред и краката й смущаваха живите създания. Подплашени вилоскачки подскачаха и се превъртаха във въздуха, червеи се гърчеха в земята; кърлежи щъкаха насам-натам и понякога изпълзяваха по краката на хексапода. Непрекъснато трябваше да ги махат от машината, защото щяха да плъзнат навсякъде по оборудването и да изпоцапат всичко с течните си изпражнения. Във въздуха летяха хиляди насекоми, бръмчаха, изпълняваха сложни фигури и проблясваха на слънцето.

— Не издържам целия този живот — оплака се Дани Беше се навел над подутата си ръка и изглеждаше абсолютно нещастен.

— Ако батериите издържат, привечер може да стигнем до Тантал — каза Рик.

— И после какво? — попита Керън зад панела за управление.

— Ще разузнаем. Ще наблюдаваме базата, след което ще решим какъв да бъде следващият ни ход.

— Ами ако базата я няма? Ако е изтръгната като станциите?

— Нужно ли е да бъдеш такъв песимист?

— Просто се опитвам да бъда реалист, Рик.

— Добре тогава, кажи ми твоят план какъв е.

Керън нямаше план и не каза нищо. Най-добре беше да стигнат до Тантал и да се надяват, че ще се получи нещо. Това не беше никакъв план, а просто упование. Докато пътуваха напред, тя се замисли за положението им. Трябваше да си признае, че е много уплашена, но страхът й в същото време я караше да се чувства изпълнена с живот. Запита се и колко ли й остава. Може би ден, може би само часове. Каза си, че е по-добре да използва времето максимално; животът й можеше да се окаже толкова къс, колкото и на насекомите.

Погледна към Рик Хътър. Как го правеше? Ето го — вървеше до машината с пушка през рамо, с леко наперена походка, сякаш нямаше никакви грижи на този свят. За момент му завидя, макар да не го харесваше.

Чу стон. Ерика, която седеше отзад, бе обвила коленете си с ръце.

— Добре ли си? — попита я Керън.

— Да.

— А… страх ли те е?

— Разбира се, че ме е страх.

— Опитай да не се страхуваш. Всичко ще се оправи — рече Керън.

Ерика не отговори. Като че ли не можеше да издържи напрежението на това пътуване. Керън я съжаляваше и се безпокоеше за нея.

Дон Макеле се отби в комуникационния център на „Наниджен“ — малък офис с кодирана радиоапаратура и корпоративно безжично мрежово оборудване. Обърна се към младата жена, която наблюдаваше всички фирмени канали.

— Искам да намеря сигнала на едно устройство, което изгубихме в долината Маноа — каза той и й даде серийния номер на апарата.

— За какво устройство става въпрос? — попита тя.

— Експериментално. — Нямаше намерение да й разкрива подробности за високотехнологичния хексапод от проект „Омикрон“.

Младата жена въведе нужните команди и включи мощния седемдесет и два гигахерцов предавател на покрива на парника в ботаническата градина „Уайпака“. Той предаваше и приемаше сигнали само при наличието на пряка видимост.