Майкъл Крайтън - Микро

Върна се до една отбивка и вкара колата в храсталаците. Дори някой от „Наниджен“ да я забележеше, щеше да помисли, че принадлежи на някой, който отглежда марихуана в планината и е дошъл да види насажденията си. А не на вицепрезидента на компанията, дошъл да търси брат си.

Метна раницата на гръб и забърза по пътя. Провря се под портала и тичешком влезе в тунела. Щом се озова в долината, излезе от пътя и продължи през гората. Отвори раницата и извади лаптоп и някакво сложно на вид електронно устройство. Изглеждаше скалъпено на ръка — запоени платки, антена. Ерик си сложи слушалки и започна да претърсва ефира на седемдесет гигахерца. Не чу нищо. Превключи на честотата на безжичната мрежа на „Наниджен“ и чу неразбираемо съскане. Винаги го чуваше. Вътрешнофирмено бърборене. Проблемът беше да го дешифрира.

Слуша три часа, докато батерията започна да пада. Събра си нещата и забърза обратно през тунела, качи се в пикапа и потегли. Никой не го забеляза; мястото така или иначе си беше пусто. Щеше да се върне отново утре. Просто в случай, че Питър и останалите са някъде в долината. Знаеше само, че са изчезнали.

Хонолулу

30 октомври, 13:00 ч.

В своя кабинет без прозорци Дон Уатанаби се обади на служител от отдел „Изчезнали“.

— Уведомете ме, ако се появи нова информация за онези студенти.

— Странно, че питаш. Обади се на Нанси Харфийлд. В момента се намира в Осми район.

Сержант Нанси Харфийлд беше от пътна полиция; Осми район заемаше югозападната част на Оаху.

— Намирам се на Каена — каза му тя. — Намерихме луксозна кола в заливчето под разрушения мост. Автомобилът е регистриран на някоя си Алисън Ф. Бендър от „Наниджен Майкротекнолъджис“. Отдолу има труп. Изглежда на жена. Не се виждат други тела.

— Искам да огледам — каза Уатанаби.

Качи се в кафявия си необозначен форд „Краун Виктория“ и пое с безгрижните 140 км/ч по магистралата около Пърл Харбър. Оттам продължи през градчето Уайанае на югозападния бряг на Оаху. Това беше подветрената страна на острова, суха и слънчева, плажовете се милваха от нежни вълни и дори най-малките кейки можеха да си играят и да цамбуркат във водата. От гледна точка на реда обаче това бе по-неприятната страна на острова. Много кражби на коли и дребни обири, но все пак малко насилие. През деветнайсети век, по времето на Кралство Хавай, подветрената страна на Оаху била зловещо място, убежище на бандити, които обирали и убивали всеки, осмелил се да стъпи тук. Днес престъпленията бяха предимно имуществени.

При Каена Пойнт една кола лежеше преобърната в плиткото. На пътя бе паркиран най-тежкият кран на полицията. Стоманеното въже се спускаше през плетеницата хау; прокарването му през храсталаците несъмнено е било гадна работа. Колата се килна, когато въжето я задърпа, обърна се и падна на лявата си страна. Тъмносиньо бентли кабриолет. С разкъсан и смачкан мек покрив. От колата течеше пясък и вода, а мъртвата жена седеше зад волана в зловещо изправено положение.

Уатанаби се спусна с мъка по склона. Раздра панталоните си, като непрекъснато се пързаляше и проклинаше, че е с градски обувки.

Когато стигна колата, тя вече беше на скалите. Мъртвата жена бе облечена с тъмен делови костюм, косата й беше разпиляна по лицето и се бе напъхала в устата й. Очите й ги нямаше — рибите ги бяха изяли.

Уатанаби се наведе над трупа и огледа колата. Из цялото купе имаше разхвърляни дрехи, залепнали за седалките и закачени за огънатия метал на покрива. Сърфистки шорти, колан от змийска кажа, прояден от рибите, бледозелени женски гащета, втори чифт шорти, току-що купени и все още с етикета, хавайска риза и чифт джинси с широки крачоли и дупка на дясното коляно.

— Дамата да не е отивала да пере? — подметна Уатанаби на стоящия наблизо полицай. Дрехите бяха младежки. Под панела имаше пластмасова туба и той я извади и прочете етикета. Етанол. Хм.

На задната седалка откри портфейл. В него имаше издадена в Масачузетс шофьорска книжка на името на някоя си Джени Х. Лин. От липсващите специализанти. В колата обаче беше само тялото на жената — която можеше да е Алисън Бендър, но можеше и да не е. Това щеше да определи медицинската експертиза.

Изкачи се обратно горе. Нанси Харфийлд и още един полицай фотографираха и мереха следите от гумите в чакъла, започващи от завоя на пътя.

Уатанаби погледна Харфийлд.

— Е, какво мислиш?

— Колата май е спряла, преди да падне в пропастта. После е продължила право напред. — Харфийлд беше претърсила внимателно за отпечатъци от обувки по чакъла. Камъчетата бяха разритани, но нямаше ясни следи. — Изглежда, жената е спряла точно тук — продължи тя. — После колата е продължила и е паднала. Ако беше набила спирачки, щеше да има следи. Такива обаче няма, така че не се е опитвала да спре. Може да е спряла да помисли и после да е дала газ.