Майкъл Крайтън - Микро

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Крайтън - Микро» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Микро: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Микро»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Трима мъже са открити мъртви в заключен офис в Хонолулу. Няма следи от борба, ако не се броят изключително тънките разрези по телата им. Единствената улика е мъничък робот с ножове, почти невидим за човешко око.
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…

Микро — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Микро», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Отровата на паяка беше като Ебола, развиваща се за трийсет секунди.

Паякът продължаваше да изпомпва отрова в тялото, докато бронята не започна да се пръска. Нагръдникът отлетя и червата на мъжа се изсипаха навън, пръскайки отрова.

Керън бе потърсила убежище зад една папрат, където откри Рик — приклекнал с готова за стрелба тръба.

Двамата гледаха как паякът се храни.

След като уби жертвата си, паякът се преобърна, отново застана на осемте си крака и започна да разкъсва плячката. Държеше мъжа в предните си крака, намиращи се от двете страни на устата. Челюстите се отваряха като сгъваеми ножове; вътрешните им остриета бяха назъбени. Започнаха да кълцат тялото, превръщайки го в кървава каша от месо, натрошени кости и вътрешности, смесена с парчета кевлар и пластмаса. С помощта на предните си крака паякът сръчно обработваше масата, превръщайки я в топка, като в същото време вкарваше в нея храносмилателни течности от върха на челюстите. За една-две минути човешките останки се превърнаха в топчеста полутечна маса, примесена с фрагменти от кост и натрошена броня.

— Интересно — прошепна Керън и се обърна към Рик. — Паяците смилат храната извън телата си.

— Не го знаех.

След като смели храната си, паякът сложи кашата в устата си и започна да изсмуква течностите; стомахът му издаваше равномерен шум като на помпа. На Керън й се стори, че очите му заблестяха някак отнесено или може би доволно.

— Трябва ли да се безпокоим? — попита Рик.

— Не, в момента е заета. Но трябва да се махаме, преди отново да е тръгнала на лов.

Започнаха да търсят Ерика и Дани. Ерика се бе скрила под един хибискус, а Дани се бе пъхнал под корена на някакво дърво.

Оцелелите бяха четирима — Рик, Керън, Ерика и Дани. Събраха се, грабнаха нещата си и забързаха в храстите, изоставяйки телата на Питър и Амар. Беше ги обзело ужасно чувство за празнота. Внимателният Амар Сингх, който обичаше растенията, вече го нямаше. Питър Янсен също го нямаше. Струваше им се невъзможно точно Питър да загине.

Загубата ги беше съсипала.

— Беше толкова уверен — промълви Рик. — Наистина си мислех, че може да ни изкара от това положение.

— Питър беше надеждата ни — рече Ерика и заплака. — Вярвах, че някак ще ни спаси.

— Точно това очаквах да се случи — обади се Дани.

Той седна и нагласи клупа на ръката си, после със здравата си ръка отлепи малко тиксото от импровизираната си обувка и го залепи отново, мъчейки се да я стегне. Накрая отпусна глава върху коленете си.

— Случи се неизбежното… — разнесе се приглушеният му глас. — Катастрофата… Ние сме напълно, тотално, абсолютно… мъртви.

— Всъщност още сме живи — поправи го Рик.

— Не за дълго — промърмори Дани.

— Всички имахме вяра в Питър — рече Керън. — Той бе толкова… спокоен. Нито за миг не изгуби кураж.

Тя избърса потта от челото си, нагласи раницата и тръгна напред. Трудно й бе да го признае и пред себе си, но за първи път напълно беше изгубила кураж. Беше вцепенена от ужас. Не виждаше как ще успеят да стигнат до „Наниджен“.

— Питър беше единственият, който можеше да ни води. Сега сме без водач.

— Да. И вече е ясно, че Дрейк знае, че сме живи, и се опитва да ни види сметката — изпрати ни наемни убийци — каза Рик. — Отървахме се от две мутри, но кой ли още се спотайва наоколо със заповед да ни очисти.

— Две мутри? — повтори Керън.

— Погледни право напред — с мрачна усмивка отвърна Рик.

Хексаподът стоеше килнат върху могилката от мъх. Рик скочи в превозното средство. Миг по-късно нечие тяло полетя във въздуха и се сгромоляса в краката на Керън. Тя видя бронята, забитата под брадичката стрела, изцъклените очи… пяната на устата, изплезения език…

Пое дъх. Значи снайперистите са били двама. Рик не го беше споменал.

— Ти… ти си го убил…

— Качвайте се — каза Рик, докато сядаше пред пулта за управление. — Ще караме към Тантал. Освен това си имаме пушка.

28.

Долината Маиоа

30 октомври, 13:45 ч.

Пикапът се движеше нагоре по еднолентовия път към долината Маноа. Беше очукана тойота, боядисана със спрей в няколко различни цвята, с багажник за сърфове и дебели гуми, сякаш страдащи от елефантиаза. Колата стигна до отвора на тунела и спря. От нея слезе човек, който отиде при портала и прочете знака на него: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО.

— Мамка му. — Ерик Янсен разтърси портала и погледна ключалката. Беше с код. Опита някои от фирмените комбинации, но безуспешно. Шибаният Вин със сигурност беше променил кодовете.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Микро»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Микро» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкъл Крайтън - Фатален срок
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Въздушна клопка
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Разкриване
Майкъл Крайтън
libcat.ru: книга без обложки
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Състояние на страх
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Сфера
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Конго
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Ген
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Аборт
Майкъл Крайтън
Отзывы о книге «Микро»

Обсуждение, отзывы о книге «Микро» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x