Амар потръпна от гледката. Никога не си бе помислял, че страданието на някакво насекомо може да му въздейства така силно. Курарето на Рик бе наистина свирепа отрова.
Зачакаха. Скакалецът вече висеше с главата надолу. Дишането му се забави и стана неравно. След това спря. Малко по-късно скакалецът падна на земята.
— Добра работа, Рик!
— Рик Ловеца!
Отначало мъртвият скакалец не изглеждаше примамлив за никого, с изключение на Ерика Мол.
— Веднъж ядох термити в Танзания. Бяха много вкусни — каза тя. — Хората в Африка смятат насекомите за деликатес.
Дани Мино седна на една клонка. Гадеше му се. Само от вида на мъртвата буболечка му се искаше да си изповръща червата.
— Може някъде наоколо да намерим заведение за бързо хранене — опита да се пошегува той.
— Месото на насекомо не е толкова лошо, колкото един хамбургер — каза Амар Сингх. — Смлени мускули, кръв и съединителна тъкан на говедо — това определено ме отвращава. Никога не бих ял крава. Но скакалец… какво пък… може би.
Докато се взираха в мъртвото насекомо, гладът им се изостряше все повече. Малките им тела изгаряха калориите много бързо. Просто трябваше да ядат. Налагаше се. Гладът се оказа по-силен от погнусата им.
Нарязаха скакалеца с мачете под вещото ръководство на Ерика. След като извадиха месото и органите, Ерика настоя всичко годно за ядене да бъде изплакнато с вода. Кръвта на насекомото, известна като хемолимфа, беше бистра, жълтеникавозелена течност, която потече, след като пробиха бронята му. Отделиха краката, разрязаха здравия хитин и се добраха до месото в тях. В задните крака имаше тънки бели мускули. Отрязаха си парчета от най-големите части. Кръвта на животното можеше да съдържа токсини от стреличката, затова трябваше да мият месото в роса, но след това то миришеше превъзходно. Ядоха го сурово. Имаше мек, приятен вкус.
— Не е зле — отбеляза Рик. — Прилича ми на суши.
— Много е свежо — каза Керън.
Дори Дани започна да яде — отначало предпазливо, но с все по-голям апетит, докато накрая си натъпка съвсем устата.
— Трябва му сол — измънка той.
Меката жълтеникава тлъстина се процеждаше от корема.
— Хубава е, сигурна съм — каза Ерика.
Когато никой не се престраши, тя загреба малко в шепа и я опита.
— Добра е — рече. — Има вкус на орех.
Телата им жадуваха за мазнина и не след дълго всички ровеха в корема на скакалеца, загребваха мазнината и я гълтаха, облизвайки пръсти.
— Като лъвове около плячка сме — рече Питър.
В скакалеца имаше много повече месо, отколкото можеха да погълнат. Не искаха да отиде на вятъра, затова събраха влажен мъх, увиха част от месото в него и го прибраха в чувалите, за да го държат на хладно. Вече разполагаха с достатъчно запаси, за да продължат напред.
След като се заситиха, направиха справка с нарисуваната на ръка карта. Питър я носеше и водеше групата с помощта на компаса. Посочи отличителните знаци.
— Мисля, че се намираме тук — каза той и махна към три папратови растения. — Доста близо сме до станция „Браво“. Бихме могли да стигнем до нея привечер. — Погледна към небето. Светлината отслабваше — беше късен следобед. — Да се надяваме, че още си е на мястото.
Питър засече с компаса ствола на една далечна палма и тръгнаха напред, като мъкнеха чувалите и от време на време спираха, за да подушат въздуха и да се ослушат за мравки. Знаеха, че попаднеха ли на една, трябва да очакват и други. Стига да се движеха достатъчно бързо, зловещите насекоми не се дразнеха прекалено много. Голямата опасност дебнеше близо до входовете на мравуняци. Слънцето клонеше към хоризонта, сенките започнаха да се сгъстяват и Питър, който вървеше пръв, стана по-предпазлив и все повече се опасяваше да не се натъкне на някой мравуняк. Но засега всичко беше наред.
— Спрете! — каза той.
Огледа някакъв знак върху една илихия, растяща от земята като миниатюрно дърво. На стъблото имаше три У-образни резки, а над тях с оранжева боя беше нанесен знак X.
Маркировка.
Бяха попаднали на пътека.
Питър продължи нататък и откри друг оранжев X върху речен камък. Пътеката продължаваше напред, едва различима в пръстта и с маркировки тук-там.
Няколко минути по-късно спряха на ръба на голяма безформена яма. Пръстта беше изкопана и преобърната. Около дупката имаше гигантски следи. Бяха се напълнили с вода и приличаха на плувни басейни. Питър се консултира с картата.
— Намираме се при станция „Браво“, само дето станцията липсва — каза той.
Читать дальше