Майкъл Крайтън - Микро

— Къде?

В отговор Рик бавно завъртя глава.

— Надушвам го. Водороден цианид. Известен също като пруска киселина. Онази миризма на горчиви бадеми… усещате ли я? Цианидът е универсална отрова, която убива на практика всичко, при това бързо. Любимото вещество на шпионите от Студената война. И само си представете — наоколо има животно, което го произвежда. Вероятно се крие под някое листо. Може би спи.

Останалите впериха поглед в Рик, който тръгна през джунглата, като от време на време спираше, за да подуши въздуха. Започна да обръща листата и миризмата се засили. След като им беше обърнал внимание, тя вече гъделичкаше носовете им. Рик пъхна глава под едно листо.

— Пипнах го! — прошепна той.

Под листото блестеше кафеникава, лъскава съставна черупка с множество мънички закривени крачета.

— Това е хилядоножка — каза Рик. — Аз съм просто един невеж ботаник, но зная, че тези приятели произвеждат цианид.

Ерика изстена.

— Недей! Това е много голямо животно. И е опасно.

Рик се изкиска.

— Хилядоножката ли? — Обърна се към Керън. — Хей, Керън! Какво е поведението на това животно, ако се окаже в опасност?

Керън Кинг се усмихна.

— На хилядоножките ли? Абсолютни бъзливци са.

— Чакай! Сигурен ли си, че не е стоножка ? — с треперещ глас попита Дани. Беше си спомнил думите на Питър, че стоножката може да те ужили много гадно.

— Не, това бебче не е никаква стоножка — рече Керън, която бе коленичила, за да погледне под листото. — Стоножките са хищници. Хилядоножката не яде месо, а гнили листа — обясни тя. — Кротко животно. Дори жило си няма.

— Както и предполагах.

Рик издърпа листото от хилядоножката, която лежеше свита на кълбо, сякаш спеше. Беше създание с цилиндрично тяло, съчленена черупка и най-малко сто крака. В сравнение с микрочовеците изглеждаше дълга около четири и половина метра, колкото едра боа. Дишаше леко и с тихо свистене през отворите в черупката — това бе нейният еквивалент на хъркане.

Рик извади мачетето си.

— Събуди се! — извика той и перна хилядоножката с плоското на острието.

Животното рязко се раздвижи и хората се дръпнаха назад. Миризмата се засили. Хилядоножката сви тялото си в спирала, заемайки отбранителна позиция. Запушил нос, Рик се втурна напред и отново я удари. Не искаше да я наранява, а само да я подплаши. Номерът проработи. Въздухът се изпълни със силната миризма на бадеми, смесена с някаква гадна горчива воня. От порите на бронята бликна мазна лепкава течност. Рик отвори чиста бутилка и бързо надяна ръкавиците, престилката и очилата.

Хилядоножката нямаше намерение да бяга. Остана свита на място, явно беше много уплашена.

Екипиран, Рик приближи и събра част от течността.

— Това е масло, пълно с цианид — обясни той.

Изсипа течността в бутилката с курарето и разбърка сместа с клечка.

— Направо й изкарах цианида — каза той и вдигна бутилката кураре, която вонеше ужасно на смъртоносни химикали. — А сега — добави той — е време да тръгнем на лов.

„Наниджен“

29 октомври, 16:00 ч.

Вин Дрейк стоеше до прозореца, гледащ към тензорното ядро. Стъклото беше бронирано и създаваше впечатление, че е стена на аквариум. От другата страна шестоъгълниците с тръбите за промяна на размерите светеха в пастелни цветове. Около ядрото вървяха двама мъже — Телиъс и Джонстън.

Те се подготвяха. Слагаха си леки бронежилетки от кевлар, налакътници и наколенници. Бронята беше достатъчно яка, за да счупи челюстите на мравка войник. Всеки носеше газова пушка калибър 600, заредена със сгъстен газ, който изстрелваше тежка стоманена игла с широкоспектърна свръхотрова. Голям обхват, абсолютна възпираща сила. Свръхотровата действаше еднакво добре на насекоми, птици и бозайници. Пушката беше специално проектирана за защита на хората в микросвета.

— Изчакайте хексапода — каза Дрейк.

Телиъс кимна и заби поглед в земята, сякаш търсеше изпусната монета. Определено не беше от многословните.

Дрейк отиде до една врата с надпис „Влизането забранено“, под който имаше знак, смътно напомнящ този за биологична опасност, и една-единствена дума: МИКРООПАСНОСТ.

През тази врата се отиваше от тензорното ядро направо към проект „Омикрон“. Естествено името не фигурираше на никакви надписи.

Дрейк взе ръчния контролер, който приличаше на геймпад, и въведе някакъв код. Това изключи ботовете в зоната „Омикрон“ и той влезе сред малките, лишени от прозорци лаборатории, които имаха собствен достъп до тензорното ядро. Никой освен шепа инженери нямаше право да влиза в „Омикрон“. Всъщност малцина от служителите на „Наниджен“ знаеха за съществуването на зоната. В помещенията имаше няколко лабораторни маси, върху които бяха поставени серия предмети, покрити с черен плат.