Майкъл Крайтън - Микро

След погребението Питър събра специализантите и опита да повдигне духа им.

— Джени не би искала да се отказваме. Тя се държа храбро. Можем да я почетем, като се погрижим за собственото си оцеляване.

Събраха нещата си в раницата и в двата чувала. Не можеха да се застояват при гроба на Джени; трябваше да продължат към паркинга.

Лабораторният бележник с картата не беше изгубен — Керън го беше прибрала в раницата. Извадиха го; беше в окаяно състояние от водата, но картата още личеше. На нея беше показана пътека, която свързваше станция „Ехо“ със станция „Делта“ и продължаваше нататък до станция „Алфа“ и паркинга. Очакваше ги дълъг път.

— Не знаем дали някоя от станциите е останала, но въпреки това можем да следваме пътеката.

— Стига да я намерим — каза Керън.

Не можаха да намерят никаква пътека. Дъждът бе променил района, бе разместил отпадъци и прорязал нови канали в почвата. Питър извади компаса и с помощта на картата определи посоката на паркинга. Тръгнаха нататък. Той вървеше начело и разчистваше пътя с мачете, а Керън го следваше плътно с харпуна на рамо. Рик Хътър беше последен, мълчалив и нащрек, готов да използва мачетето си.

Дани непрекъснато спираше да си почива.

— Краката ли те болят? — попита го Питър.

— Ти как мислиш? — промърмори Дани.

— Можем да ти направим някакви обувки.

— Безнадеждно е — отвърна Дани.

— Трябва да опитаме — каза Ерика.

— Направих всичко по силите си, за да спася Джени.

Питър отряза ивици мъртва трева и Ерика уви с тях краката на Дани. Получи се грубо подобие на мокасини. Амар си спомни за тиксото, което беше намерил в станцията. Изрови го от чувала и започна да облепва мокасините от трева, за да не се разпаднат. Дани стана и направи няколко крачки. Новите му обувки се оказаха изненадващо здрави и много удобни.

Някъде отгоре се чу бръмчене, което странно наподобяваше шума на хеликоптер. Появи се комар. Спускаше се от дърветата, заобикаляйки клонки и други препятствия. Въпреки големите си размери комарът се рееше безпроблемно във въздуха благодарение на непрекъснато работещите криле и сякаш ги изучаваше. Тялото и краката му бяха на черни и бели ивици. От главата му висеше дълго хоботче. Специализантите видяха зъбците в края му, които бяха покрити със засъхнала кръв, но не изглеждаха достатъчно остри, за да пронижат тялото на микрочовек.

Дани Мино изгуби самообладание.

— Махай се! — извика той на комара и побягна, размахвайки ръце и тътрейки растителните си мокасини.

Привлечен от движението, а може би от миризмата му, комарът го погна, реейки се точно над врата му. Изведнъж пикира надолу и едва не го прониза между лопатките с хоботчето си. Дани се хвърли на земята и се претърколи по гръб, като риташе.

— Разкарай се от мен!

Комарът бръмчеше над него и атакува отново — но Керън Кинг скочи върху Дани, яхна го и размаха мачетето, за да пропъди насекомото.

То не се плашеше лесно.

— Подредете се! — извика Питър. — Направете отбранителен кръг.

Хората се събраха около Дани, който лежеше на земята, обхванат от ужас. Всички бяха с готови за действие оръжия, а комарът кръжеше около тях. Явно беше надушил кръвта им или бе доловил въглеродния двуокис, който издишаха. Стрелкаше се напред-назад и сякаш ги наблюдаваше с изцъклените си очи.

— Опа — промълви Ерика Мол.

— Какво?

— Това е женски Едес албопиктус.

— В превод? — попита Дани, докато се надигаше на колене.

— Азиатски тигров комар. Женските са агресивни и пренасят болести.

Рик Хътър сграбчи Керън Кинг за ръката.

— Дай ми този харпун…

— Хей! — извика тя и се опита да се отскубне, но той й отне харпуна и тръгна към комара.

— Търпение, Рик — обади се Питър. — Изчакай удобен момент.

Комарът се стрелна към Рик и той видя шанса си. Завъртя харпуна като сопа и цапардоса насекомото по главата.

— Иди да досаждаш на някой по-голям от теб! — извика Рик.

Комарът се запремята във въздуха.

Керън Кинг избухна в смях.

— Какво е толкова смешно? — настръхна Рик.

— Комарите са те прогонили обратно в хотела в Коста Рика. Изминал си дълъг път, Рик.

— Изобщо не е смешно — заяви той.

— Дай ми го — каза тя и грабна харпуна от ръцете му. Последва кратка борба, но Керън спечели и издърпа харпуна, а Рик я наруга.

Керън не понесе това. Изгуби самообладание. Пристъпи към Рик и насочи харпуна към лицето му.

— Да не си посмял да използваш подобни думи по мой адрес.