Майкъл Крайтън - Микро

— Дрейк пъхна ръце в джобовете си. Вятърът целуна лицето му.

— Провалът — добави той — е единствената възможност.

Обърна се и погледна двамата мъже. Не прочете нищо на лицата им. Бяха абсолютно безизразни. Малка птичка изпърха покрай тях и кацна на една акация.

— Ако спасителната операция се провали, наградата за всеки от вас ще бъде една привилегирована акция на „Наниджен“. Когато компанията излезе на пазара, тя ще струва най-малко един милион долара. Разбрахте ли?

Двамата го гледаха с празни очи.

Но бяха разбрали. Нямаше съмнение в това.

— Е, вече сте кандидат-акционери — каза Дрейк, тупна Телиъс по рамото и се отдалечи.

Дъждът спря така внезапно, както беше започнал. Облаците се разкъсаха и джунглата потъна в златисто сияние; дъждовната вода бързо се оттече в потока, който отводняваше долината. Бяха изгубили голяма част от екипировката си. А Джени беше изчезнала. Специализантите се събраха, след като се увериха, че всички са живи и здрави, се пръснаха да търсят багажа и най-вече Джени. Тръгнаха надолу по склона, следвайки течението на водата, като поддържаха връзка по двете радиостанции.

— Джени! Къде си? Джени! — викаха те, но без резултат. От Джени нямаше и следа.

— Намерих харпуна — каза Рик. Не беше завлечен надалеч. Стреличките се намираха в пластмасова кутия в чувала му, а самият чувал се беше закачил за един камък. Откриха дори яркожълтия отровен грозд под едно листо.

Керън Кинг вървеше изпълнена с ужас, докато издирваха Джени Лин. Трепереше; беше видяла изражението й, когато потъна за последен път под водата.

Най-лошите ужаси бяха свързани с хора. Какво беше видяла Джени?

Точно тогава Керън забеляза нещо бледо и меко, стърчащо изпод някаква клонка. Човешка ръка. Беше открила Джени. Тялото й бе заклещено под клонката, смазано и странно извито, цялото оплескано с кал, с измъчения израз на удавник. Счупената ръка стърчеше настрани и беше усукана като мокър парцал. Очите на Джен бяха отворени и пусти. Тялото й бе покрито с подобни на спагети нишки, които се кръстосваха и я покриваха като воал. Това бяха нишки на гъби, които вече започваха да растат.

Керън коленичи до тялото, махна една нишка от лицето на Джени, затвори очите й и заплака.

Останалите се събраха около нея. Рик откри, че също плаче, и това го смути. Опита да се овладее, но не можа. Питър го прегърна през рамо, но той се освободи.

— Направих всичко по силите си — каза Дани и също заплака. — Не успях да я спася.

Ерика го прегърна.

— Ти си смел човек, Дани. Едва сега го разбирам.

Чу се пукане. Воалът от нишки, покриващ тялото на Джени, като че ли се размърда.

— Какво е това? — обади се Ерика… и очите й се разшириха от ужас, когато видя как една нишка се огъва и движи като крив пръст. Върхът й докосна кожата на Джен и потъна в нея с леко драскане, пронизвайки тялото, търсейки хранителни вещества. Гъбичният воал вече започваше да я поглъща. Ерика потръпна и се изправи.

— Трябва да я погребем — каза Питър. — Възможно най-бързо.

Започнаха да ровят пръстта с помощта на харпуна и трите мачетета. Почвата бе мека и плътна, гъмжаща от малки създания, които пъплеха и се гърчеха. Земята беше като жив организъм. Единственото неживо нещо наоколо като че ли беше Джени. Спуснаха я в изкопания гроб и скръстиха ръцете й на гърдите. Опитаха се да махнат гъбите, но нишките се бяха стегнали и прилепваха плътно по тялото, пронизваха го на много места.

Ерика Мол плачеше неудържимо. Питър откъсна цветче от паднал хибискус и го постави върху Джени като саван. Поне скриваше работата на гъбите.

Ерика предложи да кажат молитва. Самата тя не беше религиозна или смяташе, че не е, но беше възпитана като католичка в детската градина в Мюнхен. Монахините там я бяха научили да рецитира двайсет и втори псалм от Псалтира на немски.

— Der Herr ist mein Hirte — започна тя неуверено, като се опитваше да си спомни думите.

Питър също се включи:

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

Той ме настанява на злачни пасбища…

— Магически заклинания — отбеляза Дани. — Думите нямат никакво отношение към така наречената „реалност“, а просто ни помагат психологически. Подозирам, че молитвата стимулира примитивните части на мозъка. Всъщност ме кара да се чувствам малко по-добре.

Засипаха Джени с пръст. Тялото скоро щеше да бъде погълнато от гъбите и нематодните червеи, смляно от бактериите и почвените кърлежи, които пълзяха навсякъде. Скоро от Джени Лин нямаше да остане нито следа, останките й щяха да бъдат рециклирани, тялото й щеше да стане част от телата на други създания. В микросвета животът свършваше, за да започне отново почти веднага.